Студенти от над 200 специалности искат връщане в университетите

Фейсбук групата „Потърпевши студенти от онлайн обучението" обединява над 3 500 души от над 200 специалности.

„Масово исканията са, най-главното – да се върнем в университетите“, казва пред БНР Адриана Петрова, студент трети курс по Българска народна хореография в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. 

С две отделни заповеди на здравния министър студентите се обучават дистанционно от 29 октомври и това ще продължи поне до 30 ноември, като присъствени дотогава ще са само онези практически упражнения, за които не е възможно да се проведат в електронна среда.

Студентите обръщат внимание и на факта, че в публичното пространство активно се дискутира дистанционното обучение в училищата, но не и това в университетите.

„За университетите почти нищо не се споменава, почти никой нищо не казва какво се случва там. Много рядко се говори за това, а реално ние сме едни от най-ощетените“, подчертава Адриана. В режим на дистанционно обучение най-големият проблем за нея и колегите й е провеждането на практическото обучение.

„Ние сме танцьори. Почти нито една от задачите не може да бъде свършена качествено. С това онлайн обучение не може да се вземе абсолютно нищо. Вече трети курс масово нещата ни са свързани с практика“, разказва тя.

Павел Стоянов, който също е третокурсник в специалността Българска народна хореография, вижда проблем и в платформите, които се ползват за онлайн обучението. „Като се включим повече от 10 човека с видео и микрофони, чисто технически имаме проблеми.“

За Елизабет Иванова, която учи в специалността Специална педагогика, засега дистанционното обучение „изглежда като една голяма почивка все още“.

„Всеки ден имам само домашни. Обещаните лекции, които трябваше да вървят по график, изобщо ги няма. Откакто сме почнали, сме имали 3-4 лекции. Много често преди обещаната лекция преподавател се включва, казва, че няма да имаме лекция и ще ни изпрати домашно“, разказва тя в предаването „Хоризонт до обед". „Това не ме устройва. Когато бяхме присъствено, беше доста по-лесно.“

С времето студентите започнат да губят интерес, твърди още Елизабет. В момента тя има три изпуснати практики и не вярва, че може да навакса. „Едната беше в училище, другата беше в детска градина, третата беше в някакъв център.“

Има и студенти, които са доволни от сегашното положение, защото им остава време „за всичко останало извън ученето“, допълва Елизабет Иванова. „Ако ни харесва този начин – да сме си вкъщи, то по-добре да не сме ставали студенти.“

Адриана Петрова посочва и друг проблем - затворените университетски библиотеки и усложнената индивидуална комуникация между студентите и техните преподаватели.

Заради проблемите с обучението им в електронна среда, в писмото си до МОН студентите ще настояват да бъдат възстановени присъствените занятия във висшите училища, а ако това не е възможно, като краен вариант - присъствено да бъде практическото обучение, а лекциите да бъдат онлайн.

И докато писмото бъде оформено и изпратено до МОН, във Фейсбук групата „Потърпевши студенти от онлайн обучението" текат активни дискусии за плащането на семестриални такси, квартири и общежития в условията дистанционно обучение, когато студентите са по родните си места.

Още акценти по темата чуйте в звуковия файл.