Ролята на жените на владетелите в Средновековна България

Проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, предизвика фурор с книга, която без съмнение можем да наречем бестселър. „Първите дами на Средновековна България“ се радва на такъв интерес, че се наложи допечатване, тъй като първоначалният тираж бързо се изчерпа.

„Това е една тенденция в съвременната историография, това е не само самоцелна насока за търсене на еманципация и да не говорим за по-съвременни донякъде необясними за мен интерпретации на темата, които с основание будят подозрение, известно даже изумление у нас, но с оглед на това да се разкрие пълноценно човешкото общество", каза проф. Павлов.

В книгата се описват не само цариците, но и други знатни дами:

„Не всички наши владетелки са непременно чужденки, както си мислим, но наистина византийките са много, сръбкините са много, но най-много са българките“.

Имаме податки единствено за Тервел, че е приел християнството и византийската принцеса Анастасия за съпруга. Когато това става държавна религия и се появява писмеността, идват и първите данни. Те също не са много. На съпругата на Борис Михаил, знаем само името - Мария. Мария и Борис са имали и две дъщери. Цар Симеон Велики е имал две съпруги.

И стигаме до страстите и женските образи в Самуиловия двор:

„Второто българско царство започва с Петър и Асен. Предполага се, че Петър е бил или вдовец, или не се е женил. Но Асен е имал две съпруги, втората - Елена, е майка на сина му Иван Асен Втори. В увлекателния свят на българското средновековие има още страст, мъст и фатални жени. Като куманката, съпруга на Калоян, но и на Борил, обезсмъртена в романа на Фани Попова-Мутафова и наречена там Целгуба. С Борил е свързан факта, че сме имали французойка за царица - Елизабет дьо Куртене, позната у нас като Елисавета. Когато говорим за жени, няма как да не споменем брачната дипломация на Иван Асен Втори. И е била нещо като модна икона в съседна по-малка Сърбия“. 

В личната класация на проф. Павлов челно място заема Мария Кантакузина Палеологина - отново съпруга на двама царе Константин Асен и Ивайло:

„Първата жена без синя кръв, която става царица, е Ефросина, съпругата на Теодор Светослав. Без синя кръв, но далеч не Пепеляшка е и Сара-Теодора, втората съпруга на Иван Александър. Сестрата на Иван Шишман - Кера Тамара е останало в народното съзнание през предания и песни. Тя е олицетворени на трагизма на българската жена и на българската държава във времето на османското завоевание, не случайно в Бориловия съновник е отделено специално място, че тя не е  променила вярата си“. 

Досега са ни известни имената на 31 български владетелки, 12 от тях са българки, девет - византийки. По пет пъти българка е сядала на престола във Византия и Сърбия. Първата българка - византийска императрица, е Екатерина. Два пъти са били господарки на Босна, по веднъж - на Киевска Рус, Латинската империя, Полша, ордата на хан Ногай и Османската държава. Тези бракове илюстрират политическата тежест на страната ни в международните отношения, като са един от каналите за проникване на българското културно влияние в средновековния свят.

„Българката се е ползвала с името у нас и в чужбина като силна, независима, умна, благородна и красива“, изтъкна проф. Пламен Павлов.