Как българите в САЩ приемат поправките в Изборния кодекс

Ралица Коларова беше сред събиращите заявленията за гласуване, но в крайна сметка нищо не се получи. Сега, след последната промяна в Изборния кодекс и възможността да се откриват неограничен брой секции, тя коментира, че това ще даде възможност на повече хора да упражнят своето право на глас.

Коларова откроява липсата на достатъчно избирателни секции като един от най-големите проблеми за българите в САЩ досега, заради големите разстояния. Самата тя на изборите на 4 април е гласувала в Синсинати.

Велина Драмска живее в най-българския град в САЩ – Чикаго, от близо 10 години. Смята, че всеки, който се чувства ангажиран с бъдещето на България и е български гражданин би трябвало да гласува.

„Тук няма значение дали ще е машинно или с бюлетини. По-скоро ако е по-пощата или по някакъв такъв друг начин ще има значение за хората, които живеят в чужбина. Колкото за машинното гласуване, от една страна съгласна, защото вече сме в 21 век, технологиите се развиват. Всеки си служи със смартфони, с компютри,  но от друга страна пък има и възрастни хора, за които ще бъде според мен малко по-обременяващо.“

Велина Драмска е песимист за резултатите от предстоящите предсрочни избори.

„Не мисля, че толкова е въпрос на брой гласове, колкото на ясна политика, на поемане на отговорност, на програми, на стратегии. Да се замислят кандидат-управляващите за своите програми, за дебати, за конструктивна дискусия, вместо да се въртят в този омагьосан кръг и да се опитват с още 10-20-30 хиляди гласа да определят бъдещето на България. Не мисля, че така ще се получи.“

Петър Стаматов също е от Чикаго. Повече от 20 години неговото семейство е част от българската емигрантска общност в Америка. Не е безразличен към случващото се в България, но не гласува.

„При съвременния Изборен кодекс няма как да се промени изборната система и затова не участвам в самите избори. Участвам като наблюдател, но самият аз не гласувам.“

Стаматов отбелязва, че партиите винаги правят промените в изборното законодателство в 12 без 5.

„Промени, които не се одобряват нито от Венецианската комисия, нито от международни наблюдатели и обикновено биваме критикувани за тях от чужбина. Но всеки новодошъл и всяка сила, която се чувства в момента в подем, настоява за такива промени, които да са изгодни за нея. По правило 6 месеца преди изборите не би трябвало да се пипа Изборния кодекс, тъй като хората са свикнали със стария кодекс.“

Район „Чужбина” може да съществува и сега, стига партиите да пожелаят, убеден е Петър Стаматов:

„Но партиите не пожелаха. Те можеха дори при сегашния Изборен кодекс да поставят на водещи места известни българи зад граница, които заслужават уважение, но партиите се интересуват от личните си партийни интереси и заради това не поставят на водещи места. Реално, ако всяка една партия постави по двама-трима на изборни места, може да се каже, че 6 партии по трима-четирима човека: ето ти 25 човека, 10% могат да бъдат хора, избрани от район „Чужбина”.

Според Стаматов това е „политическа хватка“, която се използва, за да се разделят българите зад граница от тези в страната.

Правилното решение е въвеждане на дистанционно електронно гласуване зад граница, обобщава той.

„Машинното гласуване е както и район „Чужбина”, работи се на парче. Това са залъгалки за избирателите, вместо да се реши коренно проблемът с електронно дистанционно гласуване. Машинното гласуване абсолютно се обезсмисля, ако имаме електронно дистанционно гласуване.“