Майсторството на иконописци от Тревненската школа

Историята на музейната сграда е част от тази за създаването на Преванториума за гръдоболни деца в околностите на Трявна. Средствата за построяването му са дарени от царица Йоанна. Те са нейна зестра след сватбата ѝ с цар Борис III. Царският архитект Йордан Севов проектира сградата на детската специализирана болница - санаториум, открита през март 1944 година.

Големият комплекс разполага с всички нужни помещения, включително с параклис, изграден в тоскански стил. Параклисът не е осветен и богослужения в него не са се провеждали. Интересна подробност е, че е строен от работници от еврейски произход.

"Това са хора, които, за да бъдат спасени, са били мобилизирани като строителни батальони. Идеята е била да се спасят тези хора, български поданици на царството, това са български евреи, които са работили", каза за БНР екскурзоводът Константин Малчев.

В началото на 80-те години, под егидата на Фонд „13 века България“, се осъществява идеята на това място да се създаде музей на Тревненската иконописна школа и днес 160 оригинални икони свидетелстват за майсторството на зографите.

"Иконописта е един от трите занаята, формиращи тревненската художествена школа другите два са дърворезба и строителство. Като иконописта е най-стария художествен занаят, който се практикува в Трявна. Има приемственост с Търновската иконописна школа. Най-старите икони са в предверието на храма. Това са икони,  датирани от края на 17 до средата на 18 век. Те не са икони, работени от представителите на типичната класическа тревненска школа. Това са икони, работени от тревненски майстори, но това са майстори, които са работили по-скоро по подобие на тези, които са рисували икони в манастирите. Съблюдавали са стария гръковизантийски стил".

В Трявна работят шест зографския фамилии. Иконописта е занаят, който не е организиран в еснаф. Той е по-скоро семеен и се предава от баща на син.

Иконите в колекцията са църковни и са от храмове от региона, които вече не функционират. Сред тях има и копия на чудотворни, като легендарната „Посечена Богородица“ и „Скърбяща Богородица“, изобразена със син плащ. Рядка икона е „Кърмещата Богородица“, която е част от сбирката в музея, представящ единствено Тревненската иконописна школа.

"Характерното за тревненската икона е, че тя максимално се придържа към каноничните изисквания, но за сметка на това е страшно богато украсена - с много ярки цветове, с много злато, с много цветя, дори с изработени специални щампи за цветовата украса. Иконите от по-късно възникналите художествени школи са също доста богато украсени, но те са по-живописно изглеждащи".

Освен експозицията, посетителите на Музея могат да разгледат и възстановката на зографска работилница от 19 век. Тя е единствената колекция в България, която показва пълен набор оригинални зографския инструменти. Дарена е от наследници на Миневската фамилия. Тук може да се проследят етапите в подготовката и рисуването на иконата.

Ръцете, лицата и очите на персонажите рисувал майсторът, останалото можело да се прави и от помощниците, добавя екскурзоводът, докато разглеждаме инструментите на някогашните майстори зографи.

Тук са подредени и бурканчета с основи за бои на прах. Иконописците ги приготвяли като ползвали различни съставки, включително яйчен жълтък, за да прилепват боите по-добре към основата. За залепване на златния лист върху иконата използвали сок от чесън. Показан е ножът, с който се изрязвало златото върху възглавничка, направена от еленова кожа, за да не се наелектризира листът.