През 2011-та година Любомир Терзиев сключва договор с една от банките, регистрирани в България.
"Това беше договор с промоция за пет години - тоест от 2011 до 2016 година - кредитна карта без годишна такса. Когато измина този пет годишен период попитах банката има ли промяна в условията - казаха ми че, няма промяна. За последващите пет години - до 2021 година в нито едно от извлеченията от банката не се посчваше желание за плащане на годишна такса. Когато дойде 2021 попитах и стана ясно, че не ми се запазват условията, а след запитване и до ръководството на банката, от там ми отговориха, че банката ще изиска годишна такса от тук занапред, ще бъде фактурирана на 31 май 2021 година", твърди Любомир Терзиев
В отговор от банката, подписан от двама изпълнителни директори, е записано: „Считано от май 2021 година, банката удържа месечна такса за всички активни кредитни карти, по които няма действащи споразумения за преференции, което таксуване включва и Вашата карта, която ще бъде таксувана на 31 май“ и още един цитат: „Обръщаме внимание, че годишна такса по кредитната Ви карта се дължи от април 2016 година. Обстоятелство, че до момента тя реално не е била събирана, не е основание да се счита, че не е дължима“.
Отговор намираме и в изпратеното от изпълнителните директори на банката писмо до Терзиев, и в отговора от пресцентъра на институцията, получен от програма „Хоризонт“. „След изтичане на периода на промоцията, която е ползвал г-н Терзиев, през 2016 г. договорът действително е бил подновен при първоначалните стандартни условия“, пише в отговора до „Хоризонт“, като ясно се подчертава, че промоцията има временен характер – т.е. първите пет години от договора, но не и през следващия – т.е. от 2016-та година.
"Струва ми се некоректно да бъдат поискани едни пари, които не са били заявени навреме", каза още в "Преди всички" Терзиев.
В отговора до „Хоризонт“ от банката подчертават, че за периода от април 2016-та до изтичането на новия петгодишен период април тази година: „Поради технически проблем, независимо, че вече е била дължима, таксата за годишна поддръжка на картата не е била реално начислявана и събирана. След установяване на този проблем, Банката е възстановила за в бъдеще начисляването на таксата, като не е претендирала за заплащането й за изминал период, доколкото причината за несъбирането й не е била по вина на клиента“.
През цялата кореспонденция с банковата институция, Любомир Терзиев получава и още един възможен отговор за колизията.
В отговора, подписан от изпълнителните директори до Любомир Терзиев, е посочено: „При миграцията банката е взела предвид условията на сключените договори и е издала нови карти, съответстващи на условията по сключените с картодържателите договори, при действащите техни договорни условия“.
А в отговора до „Хоризонт“: „От изложеното е видно и ние категорично го подчертаваме, че твърдението на г-н Терзиев за събрани такси за предходен период не отговарят на действителността. На г-н Терзиев не са начислени, нито събрани никакви такси за минал период“, коментират от банката и се противопоставят на тезата, че отговорът е нарочно забавен, за да не може да се развали договорът.
Засега картодържателят не се е обърнал към Помирителната комисия за платежни спорове, която е звено към Комисията за защита на потребителите.
"Трудно е да се каже кой е прав - това е чисто юридически спор, който в развитите държави намира решение най-напред между банката и клиента и ако не се стигне до споразумение, това става в извънсъдебна форма", това коментира по казуса Богомил Николов председател на "Активни потребители".
"Това в България е "Националната асоциация за извънсъдебни спогодби". Но тъй като участието в такива органи е доброволно, аз не знам нито една банка, която да е склонила досега да вземе учасите в такива процедури, с изключение на Комисията на платежни спорове, която има много тясно поле на действие. Така че за мен на първо място е волята на търговците да се държат като търговци, а не като юристи, защото за хората е трудно да разберат всички клаузи по договорите с банките", посочи още Николов.
Още по темата в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..