Продукти от кайсия предложиха производители на изложение в Тутракан

публикувано на 11.07.22 в 12:09

Репортаж на Незабравка Кирова в предаването ''По първи петли''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Тутракан-столица на кайсията" се нарича традиционният празник, който се проведе в
крайдунавския град за 19-а поредна година. Празник, който събира производители от региона, за да покажат най-добрите си сортове кайсии. Особена атракция са конкурсите за майсторска кайсиева ракия, за сладко от кайсии и
разбира се за сладкиши, в чиято основа, вкус и декорация е използван кайсиев плод.

Снимка: Незабравка Кирова

За кайсията е писано още в Стария завет, разказа Никола Иванов, собственик на казан за ракия и от години част от журито, което на Празника на кайсията в Тутракан оценява качествата на огнената смес с плодов привкус и аромат. Създадена била кайсията от Бог, за да прави човекът от нея божествен елексир, но със заръката да не прекалява и да употребява в норма. И тъй като
от минали години е поговорката–от хубава мома,хубава булка става, то и хубава ракия се прави от хубав плод, категоричен е Никола Иванов.

"Да се спази времето на ферментацията ,да не се оставя на открити атмосферни влияния".

Кайсиевата ракия не е единственото изкушение за хората с чувствително небце. Кайсията е предпочитан плод и за приготвяне на сладка, мармалади и конфитюри. В Тутракан обаче–имат фаворит, сподели Снежана Николова. И според него са и критериите, по които всяка година журито оценява участниците в Празника на кайсията–за вкус, цвят и аромат и не на последно място аранжираност и визия. Трябва да бъде улучен и точният момент, в който сладкото да бъде смъкнато от котлона. Не трябва да потъмнява.

В годините се появяват и нови моменти. Участници, които експериментират с подправките–
добавяйки индрише или желиращи субстанции, но за Сладкото на баба остава призната рецептата предаваща се от поколение на поколение. А именно–плодовете трябва да бъдат подбрани и да са еднакви по големина и зрелост. Обелват се и се оставят във варена вода, за да придобият твърдост и да не се разварят при варенето. Измиват се след това добре, отцеждат се и се пускат в горещ сироп–съотношението на който е килограм захар, наполовин литър вода за килограм и половина плод. Не се варят в
сиропа плодовете, а само престояват от 5 до 8 часа. После се вадят с решетъчна лъжица, а към сиропа се добавя още четвърт килограм захар и се вари десетина минути. Отново се пускат плодовете и се дърпа тенджерата от огъня. След 8 часа процедурата се повтаря–отново на котлона и се слага още четвърт килограм захар. Сладкото се вари, докато капка от него пусната в чаша
студена вода достигне дъното ѝ и при леко разбъркване се размие.

Добавя се към края и лъжичка и половина лимонена киселина. А по желание преди варенето може да се постави препечен бадем или сладка кайсиева ядка.И ако при сладкото се държи на традиционния вкус, не така е при кулинарните експерименти със захар, брашно и кайсии ... Плодовата пита с кайсии присъства в спомените на всички ни, рулата с кайсиев мармалад също ..., но днес с кайсии се приготвя какво ли не, не скри Тодорка Ангелова, която имаше тежката задача да оценява тутраканските домакини.

Снимка: Незабравка Кирова
И нека завършим със заветът на майсторите ... кайсиева ракия се прави с хубаво узрял плод,
без захар, за да не ни боли глава и ...се пие не студена, а на стайна температура, за да усетим и
се насладим на магията от съвършенство на преплетени в едно вкус и аромат.