"След края на историята" с Александър Сивилов: В търсене на месията

На 24 юли 2001 г. Симеон Сакскобургготски стана министър-председател на Република България. Като цяло това е прецедент в историята. В повечето случаи, хора, които са избрани в републикански модел, успяват да се превърнат в самодръжци и императори. В България обаче бившият цар стана премиер, но с известен уклон, защото нямаше против привържениците му да го наричат „Ваше величество“. За тези, които не помнят трябва да разкажа, че Сакскобургготски дойде у нас като месия. На 6 април излезе пред телевизиите с програмна реч, в която обеща - „Днес декларирам целта си да основа и поведа едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения с нови за България идеи и с нови хора като движеща сила“. В нея посочи три цели – бърза и качествена промяна на живота у нас, която ще бъде постигната чрез създаване на пазарна икономика и влизане в ЕС. Сакскобургготски обеща, че това ще стане за 800 дни благодарение на българското трудолюбие. На второ място обяви, че ще се бори срещу партизанщината и за обединяването на българската нация около изконни ценности и идеали и на трето място въвеждане на правила и институции и премахване на корупцията. Всичко това бе подкрепено с умилителното „Вервайте ми!“. И българите „верваха“. НДСВ спечели 120 депутатски места и заедно с ДПС започна управлението, което трябваше да промени България. В него се появиха и т.нар. юпита – младежи, завършили в престижни университети на запад като финансовият министър Милен Велчев и икономическият Николай Василев. Освен това управлението на Сакскобургготски създаде и успешния модел на властта. Коалицията с ДПС даде възможност на „полумонархическите“ депутати на републиката да имат комфортно мнозинство. За партията на Ахмед Доган остана само да гради обръчи от фирми, кадри в министерствата и икономически зависимост в цялата държавна система. 800 дни след обявения курс за промяна наистина промяна настъпи, но ние всички знаем как живеем днес и какви са проблемите ни, а те май не са се променили оттогава.

Какво ни остави месията от 2001 г.? На първо място устойчив модел на корупционно управление, в който ДПС стана ключов фактор. Следващата коалиция бе отново с тяхно участие. По-късно Ахмед Доган сам обясни, че  няма как да бъде заобиколен в политиката. Медийната империя на Ирена Кръстева и Делян Пеевски се разрасна. По време на правителството на НДСВ започна и голямата борба с организираната престъпност. Изгря звездата на следващия месия – Бойко Борисов.

Той дойде като спасител, благодарение на подкрепата от десни германски фондации, гърба на Сакс-Кобургготски и неуморната работа на Цветан Цветанов, който преформатира структурите на НДСВ в такива на ГЕРБ. Българите отново започнаха да „верват“. Този път за строежите на магистрали, газопроводи и санирането на блокове и детски градини. Бившият цар и премиер започна да се бори за имотите в Боровец, Кричим и Враня, въпреки че бе дошъл да спаси България.

Стагнацията, липсата на социална политика и нормална перспектива за живот започнаха да изкарват всички българи, дори и по-заможните на протести от 2013 г. та до днес. Класическите партии на новия век станаха статукво. Тогава се появи новият месия Станислав Трифонов, който с партията си „Има такъв народ“ получи възможността да е първа политическа сила, но отказа да състави правителство. Вярата на българите бе кратка и при поредното временно правителство, назначено през 2021 г. от президента Румен Радев се появиха новите месии.

Те отново са образовани навън. Отново ни обещаха промяна и то продължаваща. В програмата им се заговори за нов икономически подход, повишаване на стандарта на живот, борба с корупцията, премахване на статуквото и съществуващите политически порядки. Лицето на тази група – Кирил Петков ни увери, че всички българи трябва да загърбим различията и да действаме заедно. Познато ви звучи, нали?!

Правителството на сложната четворна коалиция успя да постигне много. Прекъсна снабдяването с енергоресурси от Русия, спря всички инфраструктурни проекти, опита се да направи план за възстановяване, с който да се получат евросредства за България и не премахна кадрите на ГЕРБ и ДПС от повечето ключови места в министерствата. Нивата на инфлация и обедняване станаха най-високи от повече от 20 години. Едно от най-важните им постижения бе, че критиките на Бойко Борисов в някои случаи започнаха да звучат стряскащо адекватни.

Наистина, днес виждаме разрушаването на съществуващия политически модел, но какво ни носят новите месии? Обществото се притеснява от перманентната политическа криза на последните няколко години. Демокрацията и парламентарния модел вече може да бъдат поставени под въпрос и съвсем скоро някой ще предложи президентска република с концентрирана власт. Такава, която ще ни убеждават, че носи стабилност. Система, в която от един човек ще зависи всичко, с мажоритарни избори ще гласуваме за личности, а те ще решават какво се случва с всички нас. Следващият български месия ще е още по-страшен, защото за него крачката до диктатурата ще е малка. Единственият вариант това да не се случи е ако разберем, че ние, обикновените хора можем да контролираме властта си. Независимо дали с недоволство по площадите или създаване на нови партии и движения отдолу. Трябва да разберем, че протестите не са изчерпани и да се надигаме всеки път, когато искат да ни отнемат планината, морето или да дупчат и тровят Добруджа за шистов газ. Трябва най-накрая да спрем да чакаме месията и да разберем, че всичко зависи от нас.