Една кулинарна италианска разходка с Елена Шаханова

От кулинарна гледна точка Италия е едно неизчерпаемо богатство! То намира отражение и в музикалното творчество и един от примерите за това е хита на Рита Павоне „Viva la Pappa al Pomodoro“ или „Да живее попарата от домати“ - типично ястие амо за област Тоскана.

Всеки регион, град и село има нещо свое - дори мъничко по-различно от това на съседите. И за това, когато туристът се разхожда из Апенинския полуостров то трябва да направи така, че да изпита наслада, за която да разказва и на внуците си. Наслада като след посещение на исторически обекти – фамозни или по-малко фамозни, но всеки с своя паметен чар и въздействие. Колкото по-малко са тълпите, то толкова удоволствието е по-голямо. Така е и за разходките из вълшебните планински и морски красоти. 

Към всичко това гарнитурата на удоволствието и опознаването е в храната - в семплите заведения, където в действителност се предлага териториалната традиция смесена с фамилната.  

Ако обикаляте с кола не пропускайте характерните за Италия ресторанти „Trattoriа per camionisti“ – заведение тип механа за шофьори на камиони, където добре дошли са и шофьорите на автомобили. Храната там е невероятно вкусна и на добри цени заради шофьорите на камиони, които на обяд или вечеря задължително спират да хапнат, да отдъхнат за миг и след това да продължат пътя си. И хапват сериозно - първо нещо с макарони или паста, а второ - хляб, вода и чаша вино за около 15 евро. Тези гостилници се намират на областните пътища, а не на магистралите.Откриват се лесно чрез интернет или просто по паркираните до тях превозни средства.

И както обикаляте чудната страна на мореплаватели, изобретатели, художници, скулптори, писатели, музиканти, композитори, романтици, донжуани и на какви ли не още виртуози, родени из нея, кулинарният ви нюх може да ви отведе до рибарското селище Реко с многоцветни къщи в област Лигурия. Там опитайте Focaccia di Recco - тестено изделие, подобно на нашата баница: две тънки кори и между тях местния млечен продукт prescinsêua, който прилича на смес от кисело мляко и извара. Ползва се също и мекото сирене stracchino.

Фокачата - нека побългарим тази дума, е много плосък хляб, който се гарнира с каквото ви дойде на ум. Има го из цяла Италия в най-различни варианти, но само в Лигурия по всяко време и навсякъде убиват глада с парче каква ли не местна фокача за едно евро само. Но тази на Реко е уникална и е „защитен географски продукт“.  

Храна, близка до българския вкус предлага и Неапол. Насладете се на този вълшебен град и идете до историческият му пазар Pignasecca, в съседство с централната улица „Толедо”. Освен всичко, което предлага един пазар, се приготвя типична храна за консумация на крак. В някои ресторанти се превърна в мода и ястие „шик”, но действителното удоволствие е в оригинала на място. Нарича се O pere e 'o musso - варен свински крак или месото от телешка глава, може и шкембе. Поднасят се във фунийка с лимон, сол и черен пипер пожеление. Вариант за шкембето е да бъде залято със зехтин и сока на няколко лимона, както и поръсено с магданоз. Чудно е през горещите летни дни!

Сега е зной и на Апенините, и на Балканите! Затова може да се обединят по италианския летен почин студени макарони (сварени, прецедени и оставени да изстинат) с каквато искате българска салата. Практично, лесно и вкусно италиалнско-българско ястие!

Не само в летните нощи след приятен вечерен купон или просто като мине полунощ се огладнява. И италианците си често си спретват Spaghettioglio aglio e peperoncino, защото е супер лесно и вкусно, а и тези продукти никога не липсват: спагети, чесън, зехтин, лют червен пипер и ако се намира ситно нарязан магданоз. Спагетите се сваряват, прецеждат се и заливат със зехтина, в който съвсем лекичко се запържва чесънът с лютия червен пипер.

И по италиански обичай винаги хапването приключва с едно хубаво кафе. Дори и след полунощ не пречат „7 000 кафета”, както предлага  песента си Алекс Брити.