Оловната тишина около смъртта на Вапцаров - на бял свят са документи, крити 80 години

"Оловна тишина" е документално разследване на Ивайла Александрова по дело 585, по което е осъден и разстрелян поетът Никола Вапцаров.

Изследването излиза 80 години след смъртта на поета.

"Бяхме направили вече филма с Костадин Бонев – "Вапцаров – пет разказа за един разстрел". Бяхме казали А, аз просто казах Б и продължих", обясни авторката в предаването "Хоризонт до обед". Ивайла Александрова е автор и на документалния роман "Горещо червено".

"Много хора се страхуваха. Всички казваха, че това е книга, която никога няма да излезе, че не ѝ е дошло времето. Защото това е премълчаната,  скритата история на комунистическата партия. Разказвам, без да го анализирам. Разказвам факти и се базирам на разкази на хора. Абсолютно всичко е документирано откъде е взето", разказа Александрова пред БНР и уточни корените на процеса срещу Никола Вапцаров.

"Дошли са вече парашутистите и подводничарите, изпратени от Георги Димитров. Това е било акция не само в България, акция и в Германия, и в Чехия, и в Полша, в Корея дори. Целта е била да се покаже, че всички тези страни са на страната на Съветския съюз във войната. (…) В момента, когато ги сриват от бой, те вече организират превземането на Европа посредством тези парашутисти, подводничари. Подробно е разказано в книгата и се базира на документи."

Ивайла Александрова показва документи, които разкриват тази голяма подривна мрежа, върху които се базира процесът през 1942 г. По–късно, с идването на власт на комунистическата партия делото е било засекретено.

Всеки предава всекиго, включително Вапцаров, било е много жестоко, изтъкна Александрова.

"Всички – да тръгнем от подводничарите и парашутистите, всеки го е предал. В процеса 585 също всеки го е предал пред Гешев. Успоредно с правния процес върви и едно разследване, предизвикано от ЦК на БКП, в което трябва да опишат писмено кой, кого, как и защо са предали. Върви паралелен партиен морален процес. Опирам се на тези документи, които те сами са написали. Това са документи, крити 80 години. Било е нещо ужасяващо."

Това, което Вапцаров е писал в този период, вероятно му е помогнало да не загуби разсъдъка си. Писал е, защото е слаб, поясни авторката.

"Вероятно се е страхувал, в никакъв случай не е бил герой. Той просто всичко е разказал. Бил е изоставен в затвора."

Вапцаров е поел вината на тези, които е предал, подчерта авторката на документалното разследване.

"Той поема вината и поема смъртта. В някаква степен това е и негов избор. Той се е чувствал толкова виновен, че е бил готов да направи всичко, което поискат от него."

Според Александрова Вапцаров пише "Прощално" и "Борбата е безмилостно жестока" три месеца преди края, не в последния си ден.

"Аз открих и устните показания на Вапцаров. Шест пъти той е изговорил едно и също. Феноменална памет има Вапцаров - през цялото време посочва едни и същи дати, едни и същи часове. А в същото време пише на коляно стихове в тетрадката, която му дава Антон Попов."

Графолог е изследвал стиховете, за да докаже, че са негови, уточни още авторката.

"Той ще живее винаги с поезията", каза в заключение Ивайла Александрова.