Румяна Иванова: Спасението е за благодарната душа

В рубриката "Духовен поглед" авторът Румяна Иванова представя д-р Елица Христова - богослов и музикант.

Елица Христова: Добро утро! Чухме "Отче наш" от света литургия № 24 на съвременен български език от композитора Георги Попов, в изпълнение на "Колегиум ОСАННА", ансамбълът, който ръководя.

Румяна Иванова: Елица Христова е доктор по теология и музикант, ръководител на камерен ансамбъл "Колегиум ОСАННА". Добре дошла! Предлагам Ви да прочетем и коментираме четивото от православния календар за тази неделя. Това е притчата за десетте прокажени разказана в Евангелието от Лука, в глава 17, стихове от 11 до 19. Ще я прочета: „ срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас и падна по очи пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше. самарянин. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.“

Според закона на еврейското общество, свещениците проверявали дали един прокажен е очистен от заразата си. Те го обявявали за чист. Господ Иисус Христос изпратил прокажените при свещениците, което е обещание за изцеление. И по пътя те били изцелени. Десетте имали вяра, за да тръгнат и бъдат прегледани преди да получат изцелението. Никой от тях не се усъмнил и не останал да изчака, докато бъде очистен от проказата. Имали вяра, но нямали благодарност.

• Гроздан Стоевски: Посланието на Рождество е послание на смирение

Румяна Иванова: Защо точно самарянин, един езичник, който не е от избрания Божий народ Израел се върнал да благодари?

Елица Христова – В целия Стар Завет четем как еврейския богоизбран народ, въпреки благодатта и милостта на Господа, често проявявал неблагодарност като забравял за тази милост, за благата които получавал, затова че е воден от тази милост. От друга страна, кръстените хора, които са членове на църковната общност, част от църковното общество и смятат, че ще бъдат спасени, често остават духовно лениви и смятат че за спасението на душата е достатъчно да запалят свещичка. Тези хора понякога забравят да благодарят. Спасението е само за тези, които ще се обърнат към Господа с благодарност и цяло сърце за всичко, което получават. А Христос идва, за да спаси хора от всяка нация и народ, не само евреи.

Румяна Иванова - Това прекрасно кореспондира с края на второто четиво за деня. Там четем, че при християнството няма значение дали си евреин или грък, дали си обрязан или езичник, а всичко и във всичко е Христос. Силни са думите на Спасителя към изцеления самарянин - „твоята вяра те спаси“. Той бил спасен, защото се върнал да благодари и с поведението си доказал, че признава Христос за Господар на живота си - хвърлил се по лице пред нозете Му. Прокаженият бил спасен не само от

физическа, но и от духовна смърт, защото оценил Божията милост.

Елица Христова: Да ценим Божията милост. Ежедневно, ежеминутно получаваме от Бога въздух, слънце, вода, храна. Бог дарява на абсолютно всички, независимо от тяхната вяра и самосъзнание. Оценяваме ли грижата Му за нас? Много хора мислят, че всичко това им се полага.

Румяна Иванова: Ако загубим, това, което мислим че ни се полага, здраве или благосъстояние, често има някакъв скрит ропот и недоволство дори към Бога.

Елица Христова: Човек непрекъснато трябва да благодари за всичко, което има и може, за да не го загуби, за да има общение с Бога.

Румяна Иванова: Не е достатъчно да си добър, за да се спасиш.

Елица Христова: Да вършим всичко, така че да направим в себе си място за Бога. Той да бъде в сърцата ни, в нашето семейство и общност.

Р. Иванова - Той ни е създал за себе си, за да Го прославяме. Често влизаме в храма да запалим свещичка за здраве, за нашето здраве и здравето на децата си, на близките. Обръщаме се към Бога, за да ни благослови. Връщаме ли се да Му благодарим, когато го направи, готови ли сме да паднем по очи в нозете Му. Молим ли се не само за нашето, за нашите

нужди и желания, а за Божието. Копнеем ли да видим Божието царство на земята, в България?

Елица Христова: Чрез благодарението човек се смирява, егото му се прибира в себе си. Тогава човек разбира, че не е той, който прави нещата, че всичко което се случва с нас идва от Бога. Това е притча за прокажените. Съвременната проказа е високото ни самочувствие.

Румяна Иванова: Това е гордостта, първородният грях, който е във всеки от нас. Деветте прокажени, които не се върнали да благодарят, били спасени от смъртоносната болест проказа, но се задоволили с физическото добро, затова не получили спасение от духовната смъртоносна болест - греха. Всички ние се раждаме болни от греха, първородния грях, който чрез Адам се предава наследствено на всеки човек. Това е най-опасната смъртоносна болест, защото, ако Бог не ни покаже нейните симптоми, тя ще ни завлече в мъчителна вечност. Само Божият Дух може да ни изобличи с гласа на съвестта ни, за нашата гордост, високоумие и егоизъм.

Елица Христова: Като музикант ще дам пример с великия композитор Бах, като човек, който е живял за Бога. Той понесъл тежки удари, смъртта на децата и съпругата си, но продължил да пише боговдъхновена музика с любов към Твореца.

Румяна Иванова: Не е обвинявал Господа за тези загуби.

Елица Христова: Дори болестите и войните ни приближават до Бога.

Румяна Иванова: Хуманизмът е издигнал човека на пиедестал, човекът, а не Бог е в центъра на съвременното общество. Но за всеки от нас, след сто години в здраве и богатство на земята идва вечността. Ще отидем ли в Божието присъствие, където е пълнота от радост? Ако не сме опознали Създателя по време на земния си път, ще трябва да отидем далече от Него, в огненото езеро, където огънят им не угасва и червеят им не умира. Как да изработваме спасението си?

Елица Христова: Да благодарим, да хвалим Бога. Да сме готови на саможертва. Както Божият син ни е дал пример, като постарадал за нас.

Румяна Иванова: Също чрез тайнствата на светата църква, кръщението, покаянието и участието в църковния живот. Чрез рецептата дадена от Свети апостол Павел на Колосяни и записана в посланието до тях. Това е част от второто, апостолското четиво за тази неделя. Послание на Свети апостол Павел до Колосяни, глава 3, стихове от 4 до 11:“ …. А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; не се лъжете един други, след като съблякохте стария човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател.“

Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да

бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Желая ви благодатна седмица!

Интервюто може да чуете в звуковия файл.