Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Йосиф Аврамов: Страната ни безусловно ще влезе в еврозоната, въпросът е кога?

Чии ликове да са върху осемте български евромонети?

Доц. Йосиф Аврамов , доктор по икономика и доцент в департамент „Телекомуникации“ в Нов български университет
Снимка: Станислава Пирчева

"Често си задаваме въпроса - кое е по-изгодно за България - валутен борд или въвеждане на еврото - категоричната ми позиция е за приемане на еврото у нас", каза пред "Нощен Хоризонт" доц. Йосиф Аврамов, доктор по икономика и доцент в департамент „Телекомуникации“ в Нов български университет.

"Рисковете пред България от неприемането на еврото са няколко - ние ще останем за дълъг период в Б отбора на страните от ЕС и то поне до 2030 та година няма да има друг свободен коридор.

След приемането на еврото за национална валута за нас ще има няколко предимства:

На първо място това ще бъде членството на България в Съвета на министрите на финансите на страните от Еврозоната.

Втората причина, е че, влизайки в еврозоната, можем да бъдем сигурни, че ще имаме евтино външно финасиране и ще могат да ни изкупят две от вътрешните облигационни емисии и една външна, които не са били могли да се изкупят през 2022г.

В Белгия един от сюжетите върху монетите евро отбелязва годишнина от битката край Ватерло
Други ползи от приемането на еврото са елиминиране на валутния риск, по-ниска инфлация, по-тесни финансови връзки с другите членове на Еврозоната, по-високо ниво на чужденстранните инвестиции,по-дъбра международна интеграция и трансфер на най-добри корпоративни практики, подобряване на кредитния рейтинг на страната, по-ниски лихвени проценти - това ще го усетят и гражданите, които ползват потребителски и жилищни заеми", това поясни още за БНР доц. Аврамов.

Според доц. Аврамов заради политическата криза у нас се е забавила и информационната кампания за въвеждане на еврото. У нас дори все още няма такава, пише се някаква стратегия, а това е трябвало да стане още през 2021 г.

Каква е визията на доц. Йосиф Аврамов за сюжетите на 8-те български евромонети? Неговите предложения за сюжет и дизайн на съответните номинали са синтезирани въз основа на изследванията му за над 2600 - годишната история на монетосеченето по българските земи, направено в монографиите му „Силата на парите“ и „България в преддверието на еврозоната“.
БНБ
Според доц. Аврамов за сюжети на нашите евромонети може да се включат следните исторически моменти -  монетата от 7- ми век пр.н.е. на тракийското племе дерони, златната монета на Цар Иван Асен Втори от 1230 г., която е първата монета, отсечена от български владетел.

На бъдещото българско едно евро той предлага да се постави лика на двамата братя равноапостоли и съпокровители на Европа Св.св. Кирил и Методий, а на две евро – на болярката Десислава, изобразена преди повече от 700 години от Боянския майстор (името му не е достигнало до нас) в Боянската църква – своеобразен символ на красотата на българката. (по подобие на Франция, където на френските евромонети от 1,2 и 5 евроцента е изобразена Мариана, което е сторено със същата цел).

Той е категоричен, че страната ни безусловно ще влезе в еврозоната, въпросът е кога ще стане. И дали ще използваме сегашния "зелен коридор", или ще има едно отлагане. Което може да стане чак след 2030 година, което би било жалко.

Доц. Йосиф Аврамов , доктор по икономика и доцент в департамент „Телекомуникации“ в Нов български университет

Йосиф Аврамов е доктор по икономика и доцент в департамент „Телекомуникации“ в Нов български университет, където преподава редица предимно финансови дисциплини, в т.ч. финансов инженеринг, икономика на телекомуникациите, корпоративни финанси, банково дело, иновации в сферата на телекомуникациите, учебни предмети, свързани с европейските програми и използването на финансови инструменти в тях.

Той също е предприемач, консултант, трейдър, както и основател на сдружение, регистрирано в обществена полза – Консултантски център по европейски програми „Люлин“, и фондация, регистрирана в частна полза – Международен фонд „Център по приватизация и чуждестранни инвестиции в България“.

Член е на Управителния съвет на БТПП, а също е и съпредседател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Членува и в два творчески съюза: на Съюза на учените в България и на Съюза на българските журналисти. Лектор е в Института за публична администрация при Министерския съвет, който е издал три от неговите книги.

Работил е в БНБ, в Министерството на финансите, както и като началник на управление „Финанси и инвестиции“ в Министерството на науката и висшето образование, а също и като старши съветник в Икономическата комисия на 36-ото Народно събрание. Автор е на книгите „Силата на парите“, „Корпоративни финанси“, „Използване на финансови инструменти от публичните субекти“, „Банков контрол“, „Митнически и данъчен контрол“, „Пари Кредит Борси“, „Теория и история на парите и кредита“, „Еврото – утрешните ни пари“ и др., както и на стотици статии в реномирани научни издания и в периодичния печат. Последната му книга – „България в преддверието на еврозоната“, е посветена на присъединяването на нашата страна през юли 2020 г. към валутния съюз ERM 2, както и към Банковия съюз.

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45