Нико Ланге: Най-бързият път към мира е въоръжаването на Украйна

Интервю на Весела Владкова с Нико Ланге

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Как да сложим край на тази война? Това е въпросът, който си задават всички участници в тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността, макар и негласно. Форумът всяка година е водещото събитие във външната политика и в областта на сигурността. И за първи път от създаването си през 1963 година се провежда по време на пълномащабна война в Европа. Организаторите гледат на това като на личен провал, защото конференцията е създадена като форум за диалог и мирно разрешаване на конфликти. А руската агресия – волно или не – задава друг дневен ред на събитието – обсъждането на нови конфликти в един многополюсен свят. Ориентирането в новите реалности коментира пред БНР Нико Ланге, който от миналата година е част от екипа на Мюнхенската конференция по сигурността, а преди това е бил в ръководството на германското министерство на отбраната и ръководител на бюрото на фондация "Конрад Аденауер" в Киев.

В традиционния доклад преди да започне конференцията в Мюнхен се казва, че руското нахлуване в Украйна е само част от голямата картина в света. Как изглежда тази по-голяма картина?

"По-голямата картина включва авторитарни режими, които искат да наложат в света друг модел на управление, различен от либералния модел, основан на върховенството на правото. Те се концентрират върху изнасянето на авторитарния модел на управление по света, включително като използват военна сила. Това е нов момент. Употреба на сила е имало и в миналото, но войната в Украйна е качествено нов етап на развитие."

Какви нови съюзи се създадоха през първата година на войната срещу Украйна и колко устойчиви са те?

"Нека първо кажа, че съществуващите съюзи се утвърдиха и укрепиха. НАТО никога не е била толкова силен, както сега. Нещо повече – сътрудничеството между Алианса и Европейския съюз никога не е било на такова високо ниво.

В същото време наблюдаваме ново разделение на световните сили и разделителната линия е "за" и "против" установения международен правов ред. Много държави, които не са част от НАТО, въпреки това подкрепят този ред. Но в същото време има немалко държави по света, които все още не са изразили категоричната си позиция."

Сред тях са ключови държави като Китай, Бразилия и Индия.

"Да, и затова съюзниците, които искат да запазят международния правов ред, засилват сътрудничеството с глобалния юг. Този процес е започнал и също е част от дискусиите по време на Мюнхенската конференция по сигурността."

Има обаче опасения, включително и сред западни дипломати, че Мюнхенската конференция за сигурност, която тази година не покани Русия и Иран, ще се превърне в ехокамера за посланията на западните съюзници.

"Не, не мисля. Трансатлантическото сътрудничество винаги е било във фокуса на конференцията в Мюнхен, но тази година има много участници от глобалния юг, от Африка и Латинска Америка. Участва и високопоставена делегация от Китай. А фактът, че тази година няма поканени участници от Русия заради агресията срещу Украйна е напълно логично следствие на войната."

Г-н Ланге, Вие сте дългогодишен анализатор на руската политика. Следващата седмица се очаква президентът Владимир Путин да навакса отложеното годишно послание към Федералното събрание, т.е. двете камари на парламента. Какво очаквате да каже?

"Не очаквам някаква голяма изненада. Не вярвам Путин да промени поведението си. Със сигурност ще повтори добре познатата пропаганда, която разпространява Кремъл. А и не мисля, че трябва да отдаваме кой знае какво внимание на изказванията му. За нас много по-важно е как да помогнем на Украйна и как да укрепим международния правов ред."

И все пак не е ли важно, какво казва Путин, президентът на ядрената сила Русия? Пред вестник "Ди Велт" казвате, Путин вече не е единственият властови полюс в Москва.

"Путин сериозно отслаби позициите си, след като започна война срещу Украйна. Затова не смятам, че трябва да обръщаме особено внимание на думите и действията му. Путин наруши световния ред, затова не трябва да се опитваме да преговаряме с него, а да направим всичко по силите си да помогнем на Украйна, която се отбранява от една година."

Преди година германският канцлер Олаф Шолц произнесе и прословутата си реч за обрата в хода на историята. Превърна ли се обаче идеята за "Zeitenwende" в политика, г-н Ланге?

"Германците осъзнаха посланието на канцлера отпреди една година. Доказват го и социологическите анкети – хората разбраха, че светът вече никога няма да бъде същият, както преди руското нахлуване в Украйна. Но на този фон политиците наистина остават длъжници. Например по отношение на военната помощ за Украйна и защитата на нашите ценности. Хората са готови да подкрепят още по-решителни действия.

Според мен колебливи са по-скоро някои партии, или по-точно – части от партиите, които все още не са разбрали, че времената се промениха. Именно това пречи, обратът, за който говори Олаф Шолц, да се превърне в основата на една нова политика. За съжаление, една година по-късно трябва да признаем, че Германия не е проактивна, а все още само реагираща страна."

Не се ли дължи колебливостта на управляващите социалдемократи на призивите за повече дипломатически усилия за мирни преговори вместо оръжейни доставки? Има редица подписки в Германия, организирани от Левицата и нейните симпатизанти, които събират подкрепата на хиляди германци.

"Да, има такива публични личности, но те далеч не са мнозинство. Мнозинството германци подкрепя Украйна и би подкрепило правителството в негови още по-решителни крачки. Нещата се промениха, дори за хората, които в миналото имаха романтична представа за Русия. А фактът, че сред нас има хора, които не споделят нашето мнение, е напълно легитимно в едно демократично общество."

Военната сила и дипломация вървят ръка за ръка, казвате Вие. Западните съюзници ще предоставят на Украйна танкове, вероятно и изтребители, както поиска Киев. Как ще продължи войната и как ще свърши, според Вас?

"Има само един възможен изход от тази война – Русия трябва да напусне окупираните части на Украйна. Трябва да помогнем на Украйна да изгони руските сили от своята територия. Това е целта на съюзниците на Киев. Това е пътят към мира.

Не е сериозно да се противопоставят изпращането на оръжия и дипломатическите усилия. Те не се изключват взаимно, а се допълват. Само чрез укрепване на военната мощ на Украйна можем да й помогнем да си осигури добри позиции за бъдещи мирни преговори. Към момента Путин не се отказва от крайната цел да унищожи Украйна. Той би седнал на масата за преговори само ако е застрашен от загуба на бойното поле.

А преговори може да има само при условие, че Русия се изтегли от украинската територия. Най-бързият път към мира е въоръжаването на Украйна, за да може да прекрати войната колкото се може по-скоро. Освен това нека се знае – дипломатическите усилия не са спирали. В нито един момент.

Западът трябва да се пази от предложения за компромиси или да предлагаме на Украйна в името на мира да се откаже от своя територия. Никой от нас не би се съгласил, нали? Нашият интерес е след тази война да бъде ясно, че агресия като войната срещу Украйна няма и не може да донесе успех за агресора."

Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен представя на Мюнхенската конференция за сигурност разработената от него и Андрий Ярмак, ръководител на щаба на украинския президент, стратегия за гаранции за сигурност на Украйна след войната. Какви гаранции за сигурност може да има за Украйна?

"Важно е да започнем разговора за сигурността на Украйна след края на войната. Има две възможности: или членство в НАТО – знаем, че членството в НАТО гарантира сигурност – зная го аз в Германия и вие в България, или въоръжаване на Украйна, така че Русия да не си и помисли повече да я напада. Точно това е една от основните теми на конференцията в Мюнхен, защото без гаранции за сигурността на Украйна не може да започне възстановяването й."