Калчо Пасков от Лясковец - един (не)забравен деец на Освобождението

Стотици са знайните и незнайни български революционери, допринесли с дейността си и посветили живота си на българското Освобождение. Сред тях е Калчо Пасков от Лясковец. Той е сред видните представителите на революционната емиграция и комитетските дейци в българските земи през 1871–1875 г.

Богатият българин подпомага финансово бунтовнически акции, участва в дипломатически мисии за националната кауза и се включва с логистична подкрепа в Руско-турската война от 1877–1878 година. Оскъдните сведения за неговата дейност – запазени в няколко писма и спомени на родственици, обричат тази личност на забвение.

За Калчо Пасков кореспондентът на БНР във Велико Търново Здравка Маслянкова разговаря с доцент Светла Атанасова, главен уредник в отдел "История на България XV – XIX век" към Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Калчо Пасков е роден в Лясковец през 1840 г. Той напуска родния дом на 12-годишна възраст и се присъединява към гурбетчиите градинари, които отиват на сезонна работа в Белград.

Будният младеж бързо се адаптира към живота в сръбската столица и се преориентира към търговия с дървен материал и веялки – внос за българските земи.

Професионалните контакти на Пасков с търговци и експедитори по дунавските пристанища улесняват прехвърлянето на оръжие и други боеприпаси в българските земи. Сред натоварената от него стока на каиците се намират и доставките за революционното дело, разказва доц. Светла Атанасова, изследвала дейността на революционера.

Калчо Пасков е слабо грамотен, но е привърженик на просвещението и нуждата от светски знания за своите сънародници. През 1865 г. той отпуска парична помощ на Българското ученическо дружество в Белград. Към тази институция е сформирано и читалище с образователни и пропагандни функции.  

Възрожденският търговец и патриот поддържа близки контакти с комитетските дейци в чужбина и в Българско. За това свидетелства приятелството му с войводата Панайот Хитов и познанството с Васил Левски. В периода от 1873 г. до 1875 г. той е сред приближените лица до четническия войвода в Белград.

Неговото име се споменава в писмата като доверено лице на комитетите и куриер по дунавските градове, Букурещ и Белград. Именно той насочва Левски към Лясковец и му препоръчва местния търговец и ханджия Марин Станчев като подходящ човек за изграждането на революционен комитет, разказва доц. Атанасова.

През 1875 г. Калчо Пасков влиза в ролята на един от преговарящите посредници между сръбското правителство и българският революционен комитет, като целта е търсене на пътища за националното освобождение.

Заедно с Панайот Хитов и Рафаил Атанасов се среща със сръбския министър-председател Стевча Михайлович. Правят изложение за развитието на политическите дела в България, подготовката за въстание и търсят съгласувано действие. През февруари 1876 г. следват нови разговори с военния министър Тихомил Николич и аудиенция при сръбския крал Милан.

За съжаление мисията за единодействие и сътрудничество е неуспешна, коментира доц. Светла Атанасова.

След обявяването на Руско-турската война през 1877 г. Калчо Пасков заминава за Русия и се включва в състава на действащата армия като водач.

След Освобождението Пасков продава имотите си в Белград и се прибира в България. Новите му проявления са свързани с обществения и политически живот в младото княжество. Калчо Пасков е дългогодишен председател и член на Постоянната комисия в Търново. Бил е депутат от Народнолибералната партия. Той е отявлен привърженик и съратник на Стефан Стамболов и неговото управление.

Името му се свързва и с един неприятен епизод от нашата нова история, а именно издевателството и поругаването на митрополит Климент Търновски през 1893 г. от политическите му противници.

Калчо Пасков се ползва с благоразположението на княжеския двор. При обиколката си в българските земи през 1893 г. княз Фердинанд гостува в дома на лясковския общественик и политик.

В началото на XX век Калчо Пасков е избран за кмет в родния си град. Неговата мечта е била Лясковец и Горна Оряховица да се обединят в един административен център, разказва доц. Светла Атанасова.

Българският родолюбец умира в Лясковец през януари 1918 година.

Разговора на Здравка Маслянкова с доц. Светла Атанасова в предаването "Нощен хоризонт" може да чуете от звуковия файл.