Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Опираме до общата култура или липсата на такава – кога можеш да си позволиш да звъниш на лекаря ти"

Без мобилен телефонен номер на вратата на личния лекар?

Някои лекари са решили проблема с денонощното позвъняване по телефона, като плащат на колцентър

Снимка: Елена Бейкова

Ще има ли промяна в натовареността на личните лекари и качеството на обслужване на пациентите, ако отпадне задължението им да посочват на видно място в кабинета своя мобилен телефонен номер?

От Българския лекарски съюз обявиха, че това е заложено в проекта на новия рамков договор със Здравната каса за следващите три години. Идеята е да има телефон за връзка с практиката, който обаче лекарят няма да носи вкъщи и няма да е длъжен да отговори на такова обаждане. Някои лекари са решили проблема с денонощното позвъняване по телефона, като плащат на колцентър, а за извънработното време имат договор с неотложно звено за медицинска помощ. За разлика от големите градове, в малките населени места няма кой да замести личните лекари по време на отпуск. Стои и въпросът с културата на пациентите за какво могат да звънят на личния си лекар. 

Д-р Станислава Крайселска е един от най-младите общопрактикуващи лекари в София – под 50 години. Има практика от 2018-а година, в момента специализира пулмология и смята да се насочи към тази работа, след като вземе изпита си по специалността. Личния си мобилен номер дава само на майки с деца до 1 година, но се оказва, че този номер се разпространява в социалните мрежи и майчинските групи. 

"Абсурдни обаждания съм имала", признава тя.

Подобна е ситуацията с номера на нейния съпруг, д-р Евгени Крайселски, който не го е сменял за 23 години практика.  

"Един от най-дразнещите въпроси е да ти звънят извън работно време - кога си на работа, при положение, че този график 20 години не е променян. В последните година и половина-две има едно много любимо действие на пациентите – да си поръчват по телефона какво ли не, от типа болничен, рецепта…", разказва д-р Крайселски.

Преди 4 години д-р Крайселска въвежда в практиката си колцентър, който да приема обаждания в работно и извънработно време. Причината е, че според нея 80 процента от тези обаждания не са спешни и са излишни. 

"Има базисни неща, чисто организационни, които са дадени като данни за практиката. В повечето случаи това се пита. Колцентърът отговаря. 80% обира тези обаждания. Телефонните обаждания съм смятала, особено в по-натоварените дни, понякога достигат до 2 часа и половина – 3 часа", изтъква личната лекарка.

Вариантите са директна връзка с операторите в колцентъра, чрез която пациентите могат да си запишат и час за преглед. Другият вариант е през посочения на вратата на кабинета служебен мобилен номер. 

"Телефонен секретар. Ако вие сте седнали в момента да ви преглеждам и ви правя електрокардиограма, опитвам се да ви чуя дишането и в момента телефонът да ми звъни – и на вас няма да ви е приятно като пациент. След това връщам обаждането", допълва д-р Крайселска.

д-р Станислава Крайселска  Снимка: Елена Бейкова

Пациенти на двамата лични лекари разказаха, че се е налагало да се обаждат в извънработно време.  

"Десетина пъти в рамките на 4 години. Обилно повръщане в почивен ден, при вдигане на висока температура и не съм могла да се свържа с центъра, който отговаря за почивните дни."

"Само веднъж. Беше много спешен случай. Трябваше да се реагира бързо, иначе избягваме."

"Трябва да има спешни кабинети, в които човек да може нормално да отиде да се прегледа извън това работно време, за да получи адекватно обслужване. Както смятам и че не трябва личните лекари да дават консултации по телефона."

Ще се промени ли нещо след отпадане на изискването личният лекар да посочва мобилния си телефон на видно място в кабинета? Не и според д-р Крайселски. 

"По-скоро опираме до общата култура или липсата на такава на населението – кога все пак можеш да си позволиш да звъниш на лекаря ти и кога е абсолютно неправилно."

Заради задължението да бъдат на разположение 24 часа, но невъзможността да го правят, някои от личните лекари сключват договори с неотложни звена, в които пациентите могат да отидат при необходимост. За тази услуга д-р Крайселска плаща на звеното по 36 стотинки на пациент месечно, а от Здравната каса получава 15 стотинки на пациент. 

"От нас е изискването да поставим информация на достъпно място, за пациента е задължение да се информира."

Снимка: БГНЕС

Според заявката на Лекарския съюз за новия рамков договор, който още не е разписан и влязъл в сила, в него трябва да залегне отпадане на лимита за брой направления, които личните лекари дават на хронично болни пациенти за проследяване на състоянието им. Това не означава, че те ще се изпращат на изследвания безгранично, и в този смисъл няма опасност това да ощети хората с остри заболявания, обяснява д-р Крайселска.

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45