Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Посланикът на Азербайджан Н. Пр. Хюсейн Хюсейнов: Най-важното е да бъде подписан мирен договор с Армения

Ако арменците искат да се завърнат в Карабах, вратата е отворена, декларира дипломатът

| Интервю

"Най-важното в момента е да бъде подписан мирен договор. Президентът на Азербайджан и министър-председателят на Армения да сложат подписите си под този договор. Ние признаваме суверенитета и интегрирета на Армения, независимостта ѝ и искаме те да имат същото отношение към нас. Трябва да подпишем този мирен договор, да се уточни демаркацията на границата и да започнат нормални процеси като добри съседи."

Това заяви пред БНР в право на отговор д-р Хюсейн Хюсейнов, извънреден и пълномощен посланик на Азербайджан у нас.

"Защо бягат тези хора от Карабах? Много от тях при преминаване на границата казват – всички бягат, и ние бягаме. Лидерите на сепаратисткия режим са им промили мозъците, за да тръгнат в паническо бягство от тях. Много години това беше една пропагандна политика, за да се демонизира Азербайджан", коментира дипломатът в предаването "Преди всички".

Според него става дума за "идеология на арменските лидери" да акцентират върху етническата несъвместимост, докато от страна на Азербайджан няма пречки арменците да живеят в мултиетнически Азербайджан.

Има обявен реинтеграционен план за арменските граждани в Карабах, съобщи посланикът на Азербайджан. По думите му този план съдържа гаранции за правата на арменците, останали на територията на Нагорни Карабах.  

"Ако те искат да се завърнат в Карабах, вратата е отворена", декларира Хюсейнов.

"Азербайджан покани международни наблюдатели. На 1 октомври те са посетили региона и в своя доклад отбелязват, че няма нанесена никаква вреда на обществените и културните структури", посочи още Н. Пр. Хюсейн Хюсейнов.

"Терминологията "етническо прочистване" носи след себе си законова отговорност. Ако няма доказателства за това, това е нещо фалшиво, обвинение без всякакви основания. За съжаление, арменците и в българското общество използват ситуацията там за политически цели – да окажат натиск върху Азербайджан", подчерта посланикът на Азербайджан.

"През 80-те години беше проведено етническо прочистване на азербайджанци в Армения. В историята на СССР тогава имаше такова прочистване. В началото на 90-те години арменците населяваха 20% от територията на Азербайджан и тогава от ООН имаше призив да се освободят тези територии, но от страна на Армения не беше направено нищо. След следващите военни провокации, след 44-дневната война тогава Азербайджан успя да освободи своите територии. След този период, за около 3 години се водиха преговори под егидата на ЕС и Съвета на Европа, но през 2019 г. министър-председателят на Армения публично обяви, че Карабах е арменски. Публично суверенитетът и интегритетът на Азербайджан беше отречен. След следващата военна провокация Азербайджан започна нова военна операция и беше подписано тристранно споразумение през ноември 2020 г., в което се посочва, че арменските части трябва напълно да се изтеглят от района на Карабах. Но в този район останаха 10 000 арменски военни и започнаха редовни провокации", каза Хюсейнов.

По думите му ответната реакция от страна на Баку този септември е дошла след убийството на шестима граждани на Азербайджан.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 
По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45