"Не е ексцентрично. Зависи колко е безопасно". Далече ли е бъдещето с имплантирани в хора чипове?

"В дългосрочен план буквално може да взаимодействаме с всеки аспект на мозъка. А в краткосрочен - да взаимодействате с част от мозъка ви, което да реши огромен брой неща, които причиняват изтощителни проблеми за хората. Дългосрочното взаимодействие звучи малко езотерично. Знаем ли какво да правим с изкуствения интелект? Той е просто много по-умен от нас. А общото пътуване с него трябва да бъде – и това е добрият сценарий – "на една честотна лента". Колко бързо можем да „общуваме“ с компютъра. И сега ние сме киборги – зависим от телефоните си до степен, че като ги няма, ги чувстваме като липсващ крайник. С телефоните и лаптопите си комуникираме по най-бавния начин чрез реч или писане на клавиатурата. Обаче това е това е изключително ниска скорост на предаване на данни - няколко бита в секунда, докато компютърът е способен на комуникация на терабайти в секунда. Това според мен е основното ограничение, с което трябва да се справим, за да смекчим дългосрочния риск от изкуствения интелект. Краткосрочното, неезотеричното обяснение, ни поставя пред нуждата да се справяме с различни физически проблеми. Уверени сме, че с това предложение ще решим много мозъчни травми, проблеми, причинени от нараняване на гръбначния стълб", твърди Мъск. 

• Neuralink може да започне клинични изследвания, включващи поставянето на мозъчни импланти на хора

За плана си Neuralink търсят хора, страдащи от парализа от увреждане на шийния гръбначен мозък или амиотрофична латерална склероза. Компанията не разкрива колко души ще бъдат набрани. Американската агенция по храните, която дава разрешенията, е поискала Мъск да тества по-малко от 10 пациенти поради опасения за безопасност.

"Не е ексцентрично. Зависи колко е безопасно", коментира пред БНР доц. Димитър Проданов, който работи във водещия изследователски център в областта на наноелектрониката в Льовен, Белгия.

"Какво ще прави този чип – аз съм доста скептичен, тъй като алгоритмите за анализ на мозъчна дейност са в доста зародишна фаза. Дори да сложим някакъв чип, той няма да е много функционален. Може би ще различава прости команди. Ако човек си мисли за нещо, примерно "запали лампата, печката", нещо такова."

"Няма да е нещо в реално време, а ще бъде в резултат на целенасочено мислене от човека, така че той да тренира системата да разпознава неговите команди", изтъква доц. Проданов. Според него няма от какво да се страхуваме.

В Льовен е разработена система, чип, който записва от мозъците на плъхове и мишки и категорично не може да се използва в хора, уточнява ученият. По думите му този инструмент се използва в много лаборатории по света, а проектът е бил финансиран с американски и британски пари.

"Чипове могат да се имплантират по какви ли не причини – вместо банкова карта или вместо лична карта, но човешкото тяло е доста агресивна среда. Въпросът е колко дълго време ще издържи такъв чип в тялото, колко лесно може да се сменя."

Две от маймуните на Мъск, върху които е пробвал чиповете, са починали, припомня доц. Димитър Проданов. А адвокати за правата на човека алармират, че поставянето на импланти, чипове и сензори по и в тялото, повдига въпроса за личните свободи, защитата на личното пространство и неприкосновеността. Мъск обаче вижда големи перспективи пред идеята си с перспектива да се лекуват дори затлъстяване, аутизъм, депресия и шизофрения. 

Компанията на Илон Мъск не е единствената в опитите си да слага чипове в хората. "Уошингнтон поуст" посочва, че компании като BlackRock Neurotech и Synchron също имплантират устройства на хора при клинични изпитвания. Поне 42 души в световен мащаб са имали импланти на мозъка. Изданието разказва, че Родни Горхам, който е с амиотрофична латерална склероза, може да "пише" чрез имплант и софтуер. Има и примери за контролиране на роботизирана ръка, пациент може да ходи с бавен, но естествен крак - това са само известните приложения. Без да добавяме към тях и разработките на изкуствен интелект, който да помага на хората с увреждания. Езотеричният сценарий на Мъск за работа "на една честотна лента" с изкуствения интелект е на път да се реализира. Въпросът е кога.