Ще доведе ли използването на изкуствен интелект до намаляване на работните места и заплати в IT сектора?

"Заради изкуствения интелект стартовата заплата в ИТ сектора няма да е 3 000 лева оттук нататък за най- новите попълнения“. В това е сигурен професор Антон Герунов. Той е преподава в Стопанския факултет на СУ, има опит в държавната администрация и има и фирма, която се занимава с дигитална трансформация. 

Статистиката към днешна дата показва - 40 процента за година спадат предложенията за работа в IT сектора. Това са данните на „ДжобТайгър". В мрежата LinkedIn се увеличава търсенето на хора, които притежават умения и професионална квалификация за работа с изкуствен интелект. Особено във Великобритания, Германия и Франция.  

Засилва се и търсенето на специалисти по изкуствен интелект у нас. Антон Герунов сега се занимава с изследване на влиянието на изкуствения интелект върху дигиталната икономика. И по –специално в ИТ сектора и изводите от това изследване той обобщава така:

Не сме уволнили програмисти след навлизането на ИИ, но той ни позволи да поемем повече поръчки, обясни проф. Герунов. 

В момента има цикличен спад на търсенето на специалисти в САЩ и в Европа, обясни още той.

"Пълноценното въвеждане на технологията е от 4-5 месеца. Всички експериментираме. Ние виждаме подобрение на ефективността между 20 и 30%".

Данни от края на октомври на специализирания сайт за IT специалисти DEV.BG посочва, че заплатите започват от 800 лева за младши специалисти. Старши специалистите може да вземат и до 20 хил. лева. Това не е необичайно, казва Антон Герунов. Но ще има и промени. 

"Но бих казал, че  няма да виждаме увеличение на заплатите от 20-30 % годишно, каквото наблюдавахме през последните години. 

Ще се увеличи разделението и ще има две големи групи програмисти – много опитни хора, които използват ИИ и решават сложни задачи. Те ще бъдат много добре платени. Другата категория ще са по-неопитните, които не познават фундаментите. Техните заплати вероятно ще намаляват"

• Кеймбриджкият речник обяви "халюциниране" за дума на годината

• Доброслав Димитров: Данните са новият петрол

• Д-р Никола Константинов: Изкуственият интелект никога няма да е точно като човек

Проф. Герунов съветва начинаещите специалисти да се фокусират върху фундаментите. 

"ИИ на този етап не може да решава големи проблеми. Ние трябва да му ги разбием и той да генерира кода". 

Вторият му съвет е  да не се фокусират толкова върху езика, на който ще пишат. 

"Фокусирайте се върху решаване на бизнес проблеми с IT системи".

Тези съвети обаче важат и за всички нас - неспециалистите по ИТ темите. Предупреждението в един по - широк контекст поставя Доброслав Димитров от Браншова асоциация на разработващите софтуер компании. „Изкуственият интелект е като автомобила!“, казва Димитров. Автомобилът е така е автоматизирал, нещо, което векове се е правило с коне и каруци, че цялата цивилизация е прекроила архитектурата си, градовете, начина си на живот, съобразено с използването му. Това ще се случи и със знаещите как да използват изкуствения интелект. Формира се технологичен елит, предупреждава Доброслав Димитров. 

"Не ИИ ще заеме нашите работни места, а хора, които го използват. Топ експертите стават недостижими. Средните експерти стават ненужни. Има заплаха немалка част от нас да станат ненужни". 

Изкуственият интелект води и до промяна на организационното ниво на компаниите, допълва Доброслав Димитров. Които ще са безгранични и ще доведат до това да няма втори в даден сектор. „Никой не ползва втория.“, казва той и дава пример, че най-търсената дума в търсачката на „Майкрософт –БИНГ“ - е всъщност „Гугъл“. Второто и третото място също де заемат от „Гугъл“. Антон Герунов, чиято компания предлага консултантски услуги в областта на IT сектора, казва, че сега в повечето сектори, които са назад в дигиталната трансформация, голямото нещо е интегрирането на чат-ботове. 

Обаче Антон Герунов предсказва нещо по- интересно. Заради подобряването на възможностите на програмирането с изкуствен интелект, така наречената дигитализация на публичния сектор може да стане по- бързо.

"Ще могат да се интегрират решения, които ще предлагат функционалност. Класически пример е автоматичното разпознаване на хартиени документи". 

Звучи познато нали? Дебатите покрай електронните рецепти за диабетиците, дебатите за електронните извинителни бележки. Че дори и дебатът за машинното гласуване. Антон Герунов е оптимист, че престоят в тази джей крива може да е месеци. Оптимизмът му, от опита който има по работата си за електронното управление, идва от това, че има „групи хора“, които искат промяната. 

"Институциите не са монолитни. Общо-взето в институциите има групи хора с различни мнения. Според мен има хора, които са сравнително добре технически подготвени и имат ентусиазъм".

А обратно при бизнеса, Антон Герунов казва, че изкуственият интелект помага да се премахнат някои пречки пред появяването на продукт на пазара, например. 

"Има работни места, които ще бъдат по-малко засегнати от навлизането на ИИ, като тези, изискващи креативно мислене, взимане на решения под напрежевие, решаване на сложни проблеми", казва професор Антон Герунов, професор в Стопанския факултет на СУ.

А Доброслав Димитров от Браншова асоциация на разработващите софтуер компании предупреждава, че изкуственият интелект дава предимство не на демокрацията. Заради централизирания си подход –по-голямата изчислителна мощ дава по-голямо предимство. Затова е препоръката на Димитров е хората да актуализират знанията си постоянно и да има добри регулации. Защото технологичността е част от всяка професия.