Журналистиката и писането стават част от живота на Егил Бяртнасон още в детските му години. Тогава, той работи наравно с възрастните, научавайки повече за своя народ и история…
"Израснах в единствения значим град в Исландия, при който няма излаз на море. Всички останали градове в страната ни са създадени така, че да посрещат идващи кораби. Аз имах късмета или нещастието, зависи как погледнеш на това, да работя наравно с родителите си още от малък. Семейството ми притежаваше местния вестник. Аз съм репортер от първия си работен ден. Това звучи като експлоатация на детски труд, много разпространено е в Исландия. Сега сериозно. Работил съм и в местната книжарница. Там продавахме както нови книги, така и по-стари. Тази работа ме научи на много. Не само за книгите, но и за моята страна. Научаваш например колко много хора в Исландия всъщност са написали книга. Понякога получавах заявка за заглавие, написано преди 30 години. Ровех из рафтовете в книжарницата, а когато го намирах и виждах снимката на автора осъзнавах, че този човек ми е познат. Оказваше се, например, продавачът в местния магазин за обувки, който в един период на живота си е публикувал своя книга. Това е част от нашата култура. Всеки се чувства достатъчно силен, за да напише книга."
В кой момент обаче Егил Бяртнасон решава да посвети книга точно на Исландия?
"Най-важният момент за мен бе, когато завърших образованието си в САЩ. Там трябваше да взема решение. Открих, че има много чуждестранни истории и продукции, които се тиражираха в международните медии за Исландия. Бяха пълни с клишета и лъжи. Помислих си – ако някой оформи различна история за международния читател, сигурен съм, че ще има заинтригувани редактори. Защото международните медии трябва да провокират състезание между добри истории. Няма значение дали става въпрос за България или Исландия. Когато започне да пише книга, авторът често е твърде самоуверен. В моя случай - казвах си, че с лекота ще я завърша. Вярваш в идеята й, иначе изобщо няма да започнеш да пишеш. Работейки в книжарница, вече знаех, че няма достъпни книги, посветени на историята на Исландия. Страната ни е създадена от моряци, които са били достатъчно луди, за да тръгнат с кораб от Северна Европа, преди създаването на компаса и да се установят на празна земя. Цялата тази история е много подходяща за книга, защото можеш да започнеш със страница първа, ден първи. И да я завършиш със сегашно време. Исках да направя това – да обединя всички тези 2000 години в книга. Както обаче можеш да си представиш – съжалих за това си решение. Защото е свързано с много проучвания и чернови."
Тези проучвания го отвеждат до интересни факти, с които Егил преоткрива своята история…
"Това, което ме изненада е колко ужасен е бил животът на исландците през повечето ни история. В миналото сме били най-бедната държава в Европа. Хората са живеели в къщи, направени от природни материали. Дървета, кал, трева… Населението упорито е наброявало под 50 000 души през векове. Животът им е вървял добре и в един момент избухва голям вулкан, който елиминира четвърт от хората. Тези шокиращи събития понякога карат читателя да се замисли защо те са останали на острова? Можели са просто да избягат от там и така историята на Исландия да приключи. Само преди девет поколения народът ни е бил изправен пред глад, също погубил голяма част от хората ни. Това са неща, за които не се бях замислял като исландец. Защото днес сме изключително богати, заради природните ни ресурси."
И стигаме до най-важният въпрос – защо е важно да знаем историята си?
"За Исландия е много важно да се разпознае онова, което ни е създало като нация. Нашата история е създадена от ранните исландци, но не тези, които първи са се установили на острова. Хората, дошли няколко поколения след това пишат историите на ранните заселници. Те са писали на стария нордически език – днес, това е исландският. Ние, исландците, все още четем сагите – поредица от 36 книги. Те са запазени и можем да ги четем все още, да се вдъхновяваме и пазим езика ни. Националното обединение е важно на много нива. За доверието и удовлетворението. Хората са по-щастливи, когато са част от общност. Няма как да оценят страната си, без да знаят нейната история, разказа за "Понеделник вечер" Егил Бяртнасон.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..