Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще затрудни ли университетите отпадането на студентските такси?

| Интервю
Снимка: Pixabay

Парите от студентски такси покриват заплатите на неакадемичния персонал в Университета "Проф. д-р Асен Златаров". Ако държавата не компенсира евентуалното им отпадане, бихме изпитали затруднение – не можем да се лишим от администрацията си, коментира пред БНР заместник-ректорът на бургаското държавно висше училище проф. д-р Севдалина Турманова по повод законодателната инициатива, обявена от премиера акад. Николай Денков на 29 януари. Тогава той аргументира предложението си с желанието за осигуряване на достъп до висшето образование "на тези студенти, които са от по-ниски социални слоеве, от по-малки населени места и които имат финансови затруднения".

"Неакадемичният ни състав е приблизително 200 човека, които всъщност формират своите заплати от допълнителните такси, които досега студентите заплащаха. Ако тази такса - при нас тя е от 400 до 800 лева - не бъде компенсирана по някакъв начин от държавния бюджет, Университет "Проф. д-р Асен Златаров" би изпитал затруднения. Държим да бъде взето това под внимание", поясни проф. Турманова, но декларира подкрепата на университета за  предложението. 

Висшето училище има собствени приходи и от наеми, но те не биха били достатъчни, за да се справи.

Проектът за промяна на Закона за висшето образование предвижда премахване на годишните такси за обучение по държавна поръчка на студентите в бакалавърските специалности, в магистърските програми и за докторантите още от втория семестър на текущата академична година срещу обещание към университетите за компенсация. Правителството не е представило финансова обосновка – нито за тази, нито за следващи години. От нея би станало ясно кой университет колко пари би получил. Не е известно и от кое перо в държавния бюджет за 2024 г. ще бъдат пренасочени средства, за да се осигурят допълнителни плащания за 38-те ни държавни висши училища. По този въпрос в мотивите е записано, че за втория семестър ще бъдат отпуснати 150 млн. лева, които ще бъдат осигурени с акт на Министерския съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона.

"За 2025 и следващите години средствата ще бъдат разчитани в хода на бюджетната процедура за съответната година като разходи/трансфери за издръжка на обучението на студентите и докторантите", информира още документът.

Технологичното време за приемането на законопроекта - включващо периода за обществено обсъждане, разглеждането и гласуването му веднъж в комисиите на Народното събрание на първо и второ четене и втори път - на първо и второ четене в пленарната зала предполага, че законът би бил приет след започването на втория семестър. Затова е предвидено университетите да върнат на студентите таксите, които те ще трябва да платят. В "Проф. д-р Асен Златаров" това ще се случи след 15 февруари, прогнозира проф. Турманова.

Над 2,4 млн. лева са годишните приходи на бургаския държавен университет от таксите на студентите. Те надхвърлят 10% от общия бюджет на висшето училище. Попитана дали отпадането на този приход от независим източник не прави университетите уязвими и напълно зависими от волята на политици, проф. Турманова отговори отрицателно.

Снимка: БГНЕС

След огласяването на намерението на премиера за таксите Министерството на образованието и науката съобщи, че то е било съгласувано с Националното представителство на студентските съвети и със Съвета на ректорите. Съветът не е съобщавал за заседание, на което да е била обсъждано и прието или отхвърлено подобно предложение. Нито един ректор не е вземал отношение по темата публично преди обявяването ѝ от министър-председателя. Запитана дали е имало такова заседание, ако да, кога и какво решение е било взето, проф. Турманова отговори:

"Не съм запозната за заседание на Съвета на ректорите. Ако той е имал такова заседание, да, от медиите съм научила. Разбрах, че е било съгласувано със Съвета на ректорите".

Сега освобождаване от семестриални такси също има, но то изпълнява държавни политики във висшето образование, прокарани преди пет години от екипа на тогавашния министър на образованието в кабинета на ГЕРБ Красимир Вълчев. То е в сила за специалности с очакван бъдещ недостиг на специалисти на пазара на труда и безплатното следване цели да стимулира записването на повече студенти. Такава например е "Хидростроителство" в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), където се записват малко студенти и има риск след години да няма кой да поддържа над 50-те язовира в България. Други такива специалности  са "Ядрена техника и енергетика", "Химични технологии", "Физически науки", "Корабостроене и морска техника" и др. Отпадането на таксите в тях даде резултат и броят на студентите се увеличи.

Друга държавна политика, обвързана с таксите на университетите, е възможността работодатели да сключват договори със студенти и да заплащат таксите им срещу ангажимента след завършването си младите висшисти да работят за тях определен брой години. Една от целите ѝ беше именно младежи, които се затрудняват финансово да плащат таксите си, да имат механизъм, чрез който да подсигурят следването си. Същата цел преследват и държавно гарантираните студентски кредити.

Какво ще се случи с тези и други политики при премахване на таксите за всички студенти - засега Министерството на образованието не пояснява.

Цялото интервю по темата може да чуете в прикачения файл.

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45