"След края на историята" с Александър Сивилов: Възможно ли е Китай и САЩ отново да станат партньори?

Много от най-големите конфликти, които виждаме днес и проблемите, които стоят пред световната политика се коренят в периода на Студената война, а пътуването на американския президент поставя началото на нов етап в историята. Много от политическите стъпки на Вашингтон, които виждаме днес,  могат да се обяснят с подхода на Никсън и Кисинджър тогава. Как е възможно президент републиканец да търси съюз с комунистическа държава? Докъде стигат идеологическите граници в политиката? Кое води американците в сблъсъка със социалистическия блок? Всичките тези въпроси намират своето обяснение в събитията през 1972 г.

Отношенията между правителството на САЩ и китайските комунисти са, меко казано, сложни. През периода на Втората световна война, ръководството на китайската комунистическа партия е принудено да приеме съюз с националистите от Гоминдана, водени от Чан Кайши, за да могат да се справят с японското нападение. САЩ също приемат временния съюз. В този момент и те са част от антихитлеритската коалиция заедно със СССР. В идеята си за световното правителство и ООН, американският президент Франклин Делано Рузвелт отделя основно място на Китай, но на този гоминдановски Китай. СССР също признава правителството на Чан Кайши и то е основният представител, приет в ООН. Изчезването на японската опасност отново разпалва гражданската война в азиатската държава. Комунисти и националисти още веднъж се изправят един срещу друг и до края на 1947 г. изглежда, че превесът е на страната на официалното правителство в Пекин. Влошаването на отношенията между Вашингтон и Москва рязко променят позицията на Сталин към партията на Мао Дзедун и Червената армия дава оръжия и обучава войските на комунистите. Така през 1949 г. те успяват да се справят с Гоминдана, а Чан Кайши и неговите поддръжници бягат на остров Формоза, където се появява Тайван. Дълго време въпросът за признаването на КНР остава основен. Той довежда и до изключително сложната ситуация около началото на Корейската война. Конфликтът в Азия изглежда, че изтласква САЩ от региона, а Китай от техен основен съюзник става основен противник.

Началото на десталинизацията в СССР през 1956 г. изправя Хрушчов срещу Мао Дзедун. Независимо, че съветите продължават да помагат на китайската държава до 1962 г., напрежението между съюзниците расте. Постепенно се стига и до истински разрив. Двете комунистически правителства се обвиняват в ревизионизъм, отстъпление от комунистическите принципи, а скоро и в още по-страшни грехове. В борбата за своята независимост Китай успява да създаде ядрено оръжие през 1964 г., а сблъсъкът със СССР се проявява и в подкрепата за съседен Виетнам.

В същото време САЩ потъват във войната и джунглите на малката азиатска държава. СССР подкрепя Хо Ши Мин, а китайците остават настрана. Те провеждат своята културна революция, която от политическа чистка достига до размерите на гражданска война. Външното напрежение с Москва продължава да нараства и през 1969 г. се стига до преки бойни действия за о. Даманский по поречието на река Усури. Съветската победа поставя точка на диалога. Независимо от опитите на премиера Алексей Косигин и преговорите, отношенията остават под точката на замръзване.

В този момент на хоризонта се появяват Хенри Кисинджър и Ричърд Никсън. Те осъзнават ясно посланието, отправено от Пекин, че СССР е станал империалистическа страна. Разбират, че могат да намерят неочакван съюзник в лицето на КНР. Никсън стига в Пекин и с посещението си от 21 до 28 февруари успява да обърне не само общественото мнение в САЩ, но и в Китай. Той се среща с председателя Мао Дзедун. Първата дама Пат Никсън посещава училища, болници и фабрики. САЩ успяват да задълбочат още повече разцепването на световното комунистическо движение, което е започнало благодарение на разкритията на Никита Хрушчов за репресиите в СССР.

След смъртта на Мао и борбата за власт в Китай, Дън Сяопин се обръща за помощ в сферата на икономическите реформи отново към Вашингтон. В Пекин пристига Милтън Фрийдман, който поставя основите на китайската пазарна икономика. Постепенно големите корпорации в САЩ, за да намалят разходите си, изнасят почти цялото индустриално производство в азиатската държава. Пазарната икономика на "номинално" комунистически Китай го превръща в работилницата на света и най-мощния играч в тази сфера.

Днес тези епохи на съюз и синергия са забравени. Американският елит се сблъсква за пореден път с последствията от предишната си политика. Рязко във Вашингтон осъзнават, че са загубили икономическото си превъзходство и обявяват Пекин за свой основен противник. Китайската философия на управление и външна политика е различна, но в момента те попадат в сблъсъка със САЩ. Интересно е дали някой ще си спомни за сътрудничеството от 70-те? Възможно ли е да се търси съвместно съществуване или икономическите реалности ще ни донесат единствено нови конфликти? Остава ни само да се надяваме, че неочаквано ще се появят прагматични лидери, които да намерят изход от минното поле на световната геополитика, което е изградено през изминалите десетилетия.

*Коментарът изразява лична позиция на автора