Роберта Верна: Харесвам енергията на българския народ!

В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна. В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин.

Роберта Верна е родена и израсла в Германия, в семейство на музиканти. Завършила е Музикалния университет във Вюрцбург. Носителка е на множество награди от национални и международни конкурси. Работила е с различни оркестри. Надява се в бъдеще да има професионалния шанс да свири и със Софийската филхармония. Интересен факт е, че цигулката, с която Роберта Верна се изявява по международните сцени е изработена от българския лютиер Владо Тилев.

Във вените на цигуларката тече смесена кръв. Разказва, че баща й е италиано - германец с корени от Сицилия, а майка й е българка от Велико Търново. Като дете Роберта е расла в многоезична среда и днес свободно говори четири езика - английски, немски, италиански и български. Казва, че българският език е много специален за нея и се радва всеки път, когато има възможност да говори езика на майка си, макар и с лек акцент.

"За съжаление аз толкова много не говоря. Малко ми е съвестно, но се старая, когато сме сами с майка ми вкъщи говорим си на български. Когато съм в България се старая да говоря на български. Най-много немски говоря с фамилията ми. Баща ми говори на немски, брат ми предпочита на немски и моите приятели говорят на немски. В момента уча италиански език и затова много смесвам. За мен е много важно да говоря езика на майка ми. Той е нещо като обогатяване", казва младата музикантка.

Роберта Верна разказва, че родителите й от рано я въвели във вълшебния свят на класическата музика. И така ..още като дете започнала да свири на цигулка.

"Аз започнах да свиря на цигулка на пет години. То за нас беше нещо нормално, защото баба ми, леля ми, майка ми и баща ми, всички са музиканти. И брат ми свири на виолончело. Целта на майка ми беше да имаме някакво хоби. Когато бях на 14 години, тийнейджърка, на мен не ми се свиреше вече. Мислех си, "родителите ми го искат, а аз нямам решение". И реших да отида на курс по камерна музика и да свиря в един младежки оркестър. Там се влюбих в професията. Разбрах, че музиката - това ми е животът."

За крехките си 26 години Роберта Верна е пожънала редица успехи. Носителка е на множество награди от национални и международни конкурси. На 14 години прави соловия си дебют с оркестър. Няколко години по - късно става първи концертмайстор на Копенхагенската и Люксембургската филхармония. Едно от големите професионални предизвикателства за Роберта е участието й в края на миналата година в конкурс на Берлинската опера, където успява да пребори голяма конкуренция и печели поста първи концертмайстор на Дойче опер Берлин.

"То е интернационално. Всеки може да се запише за конкурса. В Берлин на конкурса бяхме поканени 6 души.....Започва се от нула. Свири се зад завеса. Никой не знае кой свири. По принцип се правят 3 - 4 тура. Аз минах втори тур, трети тур и....така си заех мястото и много се радвам", казва нашата сънародничка.

Виртуозната цигуларка казва, че най - голямата награда за нея са аплодисментите на публиката. Радва се, когато залите са пълни, но признава, че все по - рядко вижда млади хора на класическите концерти.

"По принцип ние музикантите се радваме, когато хората ценят какво правим, защото това е професия, в която толкова много време и труд даваш. Аз имах хубаво детство, но има и много неща, които не съм правила като приятелите ми. Например, не съм ходила на ски - курсове. Не ходих на партита за рождени дни, защото си стоях вкъщи и свирех. Бях си поставила за цел да стана добра. Исках и професорът ми да е щастлив с това, което правя. Пазя си ръцете. Има много неща, които не се правят. Много съм щастлива, когато хората се радват на концерта. Те ръкопляскат и това на нас музикантите ни е първата реакция, която получаваме. Но аз забелязвам на концертите в Германия, в по - малките градчета, там млади хора не ходят. Мисълта на младите хора е, "аз не разбирам от класическа музика, не съм информиран , няма да ходя, защото не ми е удобно". Това е грешно. Отиваш и взимаш, каквото се получи", съветва цигуларката.

По думите на Роберта Верна, друга негативна тенденция, която се забелязва напоследък, е орязването на бюджетите за култура.

" В Германия имаме 16 федерални провинции. Примерно, в Бавария има много пари за култура. В Мюнхен има много голяма оперна къща, която никога няма да затвори. Но в по - малките градчета театрите затварят, защото няма достатъчно пари. В Берлин например, сега има малко орязване на парите за култура", казва младата цигуларка.

С голямо вдъхновение и хъс за работа Роберта Верна започва мандата си в Берлинската опера. Тепърва ще разгръща таланта и уменията си пред публиката. А за какво още мечтае младата цигуларка и с какво са свързани амбициите й.

"Аз имам много амбиции. Първо, искам да си направя име в България. Досега много свирих в Италия и в Германия, а в България най - малко. Много ми се иска повече да свиря. Може и с оркестър да се пробвам. Искам да се запозная с повече музиканти от България. По принцип искам да съм някой, който не е само виолист, цигуларка в оркестър. Искам да направя нещо като фестивал, голям проект. Планирам да е в Италия, може и в България. Една къща за култура, където артистите на спокойствие да могат да си работят нещата, които искат да работят. И аз ще организирам рамката на това. Ще организирам концерти, галерии. Младите хора могат да отидат и да видят как едно парче на камерна музика се изработва от начало до край. Това ми е мечтата, да има едно място, където да се вижда раждането на културата. Когато мен ме няма вече, поне нещо да остане на тази планета. Просто културата да оживее."

А иначе Роберта обича България, морето, иска да научи още по-добре българския език и се надява един ден да има професионалния шанс да свири със Софийската филхармония.

"Почти всяка година идвам в България поне един път. Много ми харесва културата, хората, яденето, цветовете. Всичко е много специално за мен. Това ми дава много енергия. Това ми е вкъщи. Аз изобщо не се чувствам като германка, повече може би италианка, отколкото българка като манталитет. Много ми харесва енергията на българския народ, казва в заключение Роберта Верна.

Още в интервюто на Даниела Големинова с Роберта Верна за "Закуска на тревата".