Стефка Попова: Между пепелта и пламъка на творчеството

Вдъхновението идва неочаквано

За Стефка Попова поезията не е резултат на ритуали или планове. Вдъхновението я застига внезапно, на места и в моменти, когато най-малко очаква. Тя вярва, че именно тази спонтанност придава на стиховете ѝ автентичност и сила – защото така изразява най-искрено своите чувства и мисли.

"Пепел и плам" – книга за обновлението

Новата ѝ стихосбирка носи заглавието "Пепел и плам" – метафора на вътрешните сривове и възраждането след тях. Попова признава, че в живота си често е преминавала отвъд собствените си граници – в отдаденост на семейството, любовта и творчеството. В тези моменти идва изтощението и "сривът", но вярата ѝ в Бог винаги я връща към ново начало.

"Като митичната птица феникс се възраждам от пепелта и политам отново с огнени криле", казва тя. Именно тази символика я води към заглавието на 14-тата ѝ стихосбирка, която говори за обновление, устрем и непрестанно възраждане.

Силата на словото пред публика

Да чуеш стиховете си на сцена е вълнуващо преживяване за всеки автор, но Попова споделя, че истинското ѝ удовлетворение идва, когато публиката притихне. "Особено развълнуван съм, когато виждам, че хората стоят онемели, като хипнотизирани", признава тя. За нея това е най-голямото признание – тишината, в която думите са достигнали до сърцата на хората.

Творчеството - дар и отговорност

Попова твърди, че всичко, което създава, идва от душата, ума и сърцето ѝ. Нейният вътрешен свят е достатъчен, за да отключи творческата енергия – понякога провокиран от лични преживявания, друг път от случващото се около нея.

Тя е убедена, че творецът няма право да мълчи пред несправедливостта. "Престъпление е творецът да мълчи, когато светът е отровен от жестокост и несправедливост", казва Попова. За нея писането е не само лично спасение, но и позиция пред обществото.

Силата на мъката

Макар радостта също да я вдъхновява, Стефка Попова признава, че именно мъката е по-силният двигател на нейното творчество. Болката, разочарованията и тежките моменти я тласкат към търсене на утеха в словото. В тези мигове тя разговаря с Бог, задава въпроси и търси смисъл.

Съвет към младите поети

На онези, които тепърва поемат по пътя на поезията, Стефка Попова дава прост, но силен съвет: "Един прописващ поет преди всичко трябва да вярва в таланта си и в Бог, който му го е дал. Но без упорит, постоянен и жертвоготовен труд нищо не може да постигне."

Тя вярва, че младият автор сам ще усети кога е готов да сподели творбите си с другите - момент, който идва естествено и без насилие.

Поезията в три думи

Попова описва стиховете си като автентични, разнообразни и естетични. Именно тези три думи най-точно отразяват нейната поетична вселена - лична, но и дълбоко свързана със света.

Стефка Попова е творец, който живее с пламъка на вдъхновението и смирението на вярата. За нея поезията е мост между болката и възраждането, между личното и общественото, между пепелта и новия пламък.

Още по темата в интервюто на Антоний Тонев със Стефка Попова в "Нощен Хоризонт".