Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Балканският човек – завещанието на Османската империя

Земите на българите почти пет века са били в състава на Османската империя – период, за който говорим предимно с негативизми, но който, струва ми се, е оставил траен отпечатък върху манталитета, бита и изобщо върху конструкцията на онова, което обикновено наричаме „българин“. В този смисъл, ако отказваме да признаем наследството на империята, отказваме да признаем и необходимостта да се разберем и възприемем в цялата си многопластова сложност. За радост, съвсем скоро на българския книжен пазар се появи една книга от Йордан Велчев, „Балканският човек“, която се опитва да поправи това наше късогледство и да ни върне едно минало, което иначе активно отхвърляме и изтласкваме. В един том от близо 800 страници – и това е само първият, очакват се още два, с една скрупульозна изследователска добросъвестност авторът разглежда всичко онова, което е формирало Балканите и балканците, в частност България и българите. Йордан Велчев ни връща всъщност една наистина забравена и „премълчана“ история – историята на българите във времето, когато тяхна столица е бил Цариград, а те са пътували от Багдад на изток до Виена на запад.
Вера Мутафчиева казваше в тази връзка, че може би едно от най-стресиращите събития е руско-турската война от 1877/78 година, благодарение на която се образува Княжество България, но и която отрязва от българите това огромно пазарно пространство, в което дотогава е пласирал своите стоки и услуги. Нека само си припомним, че Бай Ганю не тръгва със своите дисаги от добро към Западна Европа – просто източните пазари са вече затворени за него. И ако Алеко Константинов го е описал така нелицеприятен, то не е защото е бил такъв, а защото в своите черти на балкански човек той се е различавал коренно от бленуваните цивилизационни западни образци. Та именно този балкански човек ще се опитаме да разберем с автора на книгата „Балканският човек“ Йордан Велчев и проф. д-р Йорданка Бибина, османист, специалист по турска литература, преводач и изследовател, учен от Института по балканистика към БАН.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

5 ноември


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54