Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Иван Паспаланов или преди пладнето на българската психология

Снимка: архив

Психологията в наши дни се превърна в научната и академична дисциплина, която в най-голяма степен е привлекателна за младите хора. В Софийския университет един от най-високите балове, които се изискват, за да се изучава дадена специалност, е точно за психологията. Издават се огромно количество книги, непрекъснато се провеждат семинари, обучения, тренинги, които пропагандират най-различни психологически практики - от полу-мистични, до строго академични. Да не споменавам бума на „психологически самоучители”, които било в 9 стъпки, било в 77 правила ни обясняват как да направим живота си щастлив и пълноценен. Разбира се, всички тези аматьорски увлечения по психологията си имат и обяснение, и фундамент и тъкмо за този фундамент ще дойде реч в предаването. Защото - за да се превърне психологията в така примамлива дисциплина, ясно е, че е трябвало да има хора, които да я изкарат от тесните кабинети на специализираната наука, разпространявайки я сред по-широка любознателна и търсеща публика.
Един от тези хора, за които психологията беше и строга наука, но и жизнена практика, е Иван Паспаланов - учен, университетски преподавател, един от най-обаятелните учители по психология в Софийския университет. Отишъл си рано от света, тази година той щеше да навърши 70 години и на тази годишнина са посветени честванията, организирани от Дружеството на психолозите в България и от ученици и последователи на Иван Паспаланов. Трябва задължително да се каже в тази връзка, че в годините, когато на психологията се гледаше се подозрение и тя се учеше съобразно догматичните постулати на марксизма-ленинизма, при които идеологията надмогваше живата практика, българският учен внедри в обучението и във водения от него курс по „Теория на личността” най-новите постижения на науката психология чрез най-видните и представители, отричани и дори низвергвани от идеологическия канон – фройдизъм и постфройдизъм, аналитична психология, бихевиоризъм, екзистенциална психологическа теория и практика и т.н. Да не споменавам огромното количество тестови инструменти, адаптирани и валидизирани за България именно от него. Мнозина от водещите днес имена на българската психология са негови ученици и те са такива, защото Иван Паспаланов с усилията си успя да им внуши, че преди да бъде било теория, било практика, психологията е преди всичко любов и състрадание към човека отсреща. Но любов и състрадание, подплатени със знания, не с кухи постулати. Всъщност той е един от хората, благодарение на които психологията в България от идеологическа се превърна в екзистенциална дисциплина, който постави тази така важна наука на собствените релси, премествайки я от полето на догмите, където беше затънала и почти не се движеше. Сега психологията е в своето пладне, но за да го има това пладне, трябваше да има хора като Иван Паспаланов.
Днес ученият е непознат за широката общественост, в медиите не се шуми за него, никоя не каза и дума за неговата 70-годишнина и предаване като „Премълчаната история” се чувства длъжно да поправи поне малко от малко тази несправедливост.
Участници в предаването са доц. д-р Катя Стойчева, организатор на честванията, и д-р Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


17 декември





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54