Днешното време е пълно със социална несправедливост, генерираща омраза, ксенофобия, възраждане на пагубните за човечеството идеи за чиста раса, чиста нация… Как да опазим умовете и сърцата си от тези зарази? Как да не се поддадем на страха, че другият до нас ще поиска да ни направи като себе си, че чуждата вяра ще поиска да изоставим своята. До много отговори може да ни доведе търсенето на решение. Единият от тях е да се вкопчим в традициите. В добрите стари традиции на българина – традицията да е толерантен към различния, към друговереца, към чужденеца; традицията въпреки разбираемия страх от неизвестното и непознатото, да приема търсещия закрила. Как бургаският Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” се обърна към традициите, за да вдъхнови младите хора за толерантност и дух на разбирателство? Направи го като за втора поредна година обяви литературен конкурс „Евреи и българи – два народа, една родина, една любов”. Откриха ли организаторите това, което търсеха – новите измерения на старите традиции – за това ни разказват Алберта Алкалай от Центъра и Михайлина Павлова, председател на журито. Какво научиха за българските евреи - участници в Първата световна война и за себе си – това ни разказват победителката в конкурса Мирослава Грозева от Ямбол и носителката на почетна награда Седика Гюрсел от Айтос. Как се поддържа традиционното уважение към чуждите култури и религии у българина – своя опит споделя Емилия Владева, учителка в ГПЧЕ „Христо Ботев” в гр. Кърджали. Всичко това в предаването „Познати и непознати” от 19 януари 2015 г.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...