За Васил Левски, Апостола на свободата, Джингибито - Дякон, сякаш е казано всичко, сякаш всичко е проучено, изследвано, прономеровано и прошнуровано. Дотам, че вече започваме да търсим, както се казва, под вола теле, за да изречем за него нещо ново, стряскащо, фрапиращо. Прочее, тъкмо този мерак за сюрприз и скандал подтикна писателя Христо Стоянов да напише романа си за Левски – не с желание за някаква историческа правда и въздаване на справедливост, а просто да смути и възмути склонното към митологизиране на личността на Апостола българско масово съзнание. За него, „българския светия“, както го нарича Любен Каравелов, ние не сме склонни да се говори непочтително, без да се „сваля капа“ и да се поклоним ничком. Колкото и странно да звучи, но ако в българските медии се появи карикатура на Васил Левски, нищо чудно тукашната публика да реагира така, както реагират мюсюлманите, когато се тиражират карикатури на пророка Мохамед. Този замъглен от митове поглед понякога ни пречи да видим Дякона в неговите човешки измерения, да разберем, че и той е човек като нас и също като нас е имал своите колебания, заблуди, грешки и увлечения. Че е може би най-приземеният от всички български национал-революционери най-малкото заради това, че е настоявал – изречено малко с езика на древногръцките натурфилософи – да прекосим Голямата вода, наречена Дунав, да слезем от небесните селения, наречени чети в Балкана, и да се приближим до земята, до простия народ, който я оре и сее. Той е мислел, така да се каже, за „реколтата“ от борбите, за „сетнината“ – не му е било достатъчно просто да посее бунта, искал е да види и неговите обилни и благодатни плодове. Та тъкмо в тази посока говорим на 18 февруари 2015 година в деня, когато Васил Левски бива постигнат от смърт на бесилото – „О, бесило славно!“, както го възхвалява Иван Вазов, с историка проф. Пламен Митев, може би един от най-съвестните и скрупульозни изследователи на дейността на Апостола, с писателя Милен Русков, в чийто роман „Възвишение“ Левски (Левски ли?) се мярка като неуловима сянка, и художника Александър Стефанов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
