• Как да не се обърка човек – колкото повече се говори за женски квоти на ръководни и престижни позиции в обществото, толкова по-непрестижно става жените да се наричат с думи в женски род. Иначе казано, колкото и жени да има в парламента, те не са депутатки, а депутати, директорките на училища, фирми и организации са директори, председателките на управителни съвети и комисии са председатели, преподавателките са преподаватели. Дори в силно феминизираните професии като учителската и журналистическата всички са учители, възпитатели, журналисти, кореспонденти, репортери. Писателките, поетесите, авторките, съставителките, галеристките, изкуствоведките, музикантките, изпълнителките почти напълно изчезнаха (от речника ни). Явлението се нарича от езиковедите „маскулинизация“ („омъжествяване“, както го беше превел някой). При това то не е ново и отдавна е излязло извън сферата на професиите, чиновете и длъжностите. Масово и натрапчиво, особено силно в последните години, жените се наричат и са наричани с думи в мъжки род – тя е въздържател, почитател, състезател, гражданин, ученик, пенсионер, българин. Това според мнозина накърнява не само чувството за достойнство на жените, но и езиковото чувство на говорещия български език. За много други обаче е нормално, правилно, дори престижно. Откога се наблюдава тази тенденция, на какво се дължи засилването й, необратима ли е коментират Ванина Сумрова, гл. ас. в Института за български език, Мария Димитрова, журналистка в БНР и Владислав Миланов, гл. ас. в Софийския университет.
• Забравете тази дума: от коя особено дразнеща дума или израз можем да се лишим и с какво да я заменим – предлагате вие, уважаеми слушатели.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...