Яков Крайков – име, напълно непознато за мнозина българи. Някои от тях може и да знаят, че има такава улица в столицата, но живеещите извън София вероятно и това не им е известно. А Яков Крайков е един от българите, които може да причислим към будителите, и то в най-тъмните и мрачни времена на българската история – първите столетия от османското иго по нашите земи. Той е роден близо до днешния град Кюстендил, но заминава във Венеция и там издава (отпечатва) едни от първите книги, изработени на типографска преса, написани на кирилица. Предназначени са за православните християни в империята, за да помнят своята вяра и език. „Часослов“, „Псалтир“, „Молитвеник“, „Различни потреби“ – всички тези издания са създадени от Яков Крайков в далечната Венеция в сътрудничество с други още балкански печатари-изгнаници. Делото му е толкова значимо, че Асоциацията на българските издатели се е заела да му издигне паметник. Преди този паметник обаче да стане факт, паметник му издигат българските изследователи медиевисти-старобългаристи. Проф. Марияна Цибранска-Костова издава с ерудиран коментар сборника „Различни потреби“ и именно за това начинание говорим в предаването „Премълчаната история“. Ще дойде реч за значението на делото на Яков Крайков, за условията, при които се печатат книги в онези години, за начина, по който достигат до българските земи. Именно проф. Цибранска-Костова разказва за тези неща, а заедно с нея бе и издателят Валентин Траянов, под щемпела на чието издателство излиза сборникът „Различни потреби“.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
