Книгата на Раймонд Детрез се обръща към един период от балканската история, което е може би решаващ за характеристиката на Балканите като европейски ареал с по-особен и специфичен натюрел. Времето на Османската империя тегне над характера на балканските народи и това е, което прави толкова необходимо проникването в дълбочина и в разпростирането на ширина по отношение на този период. От книгата се разбира как православните народи са възприемали себе си под властта на султана, по какъв начин са се грижили да запазят своята идентичност и собствени културни черти. Добре известно е, че в Османската империя основополагащ признак за място в социалната стълбица е била вярата, която изповядваш, не националността; националността е късно явление, западно-европейско образувание, привнесено на територията на Балканите, но прегърнато от балканските народи с една изключителна ревност и пристрастност. Преди това те са се разпознавали по верски признак, а територията на империята е било едно огромно поле, в което са се пресичали най-различни народности и племена, общували са помежду си, разбирали са се или пък не, влизали са в спорове или пък в съглашения. Именно това изследва книгата на Раймонд Детрез, за чиито научни приноси и за историческата епоха, която е в центъра на нейното внимание, говорим заедно с проф. д-р Николай Аретов от Института по литература към Българската академия на науките и д-р Чавдар Маринов, преподавател във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
