Последните войводи – разбойничество и политика в Царство България през 20-те години на ХХ век

публикувано на 08.07.15 в 17:10]

БНР Новини

Част от корицата на книгата „Последните войводи“ на Андрея Илиев.

Разбойничеството е практика по българските земи, опустошавала и бичувала ги почти до 30-те години на ХХ век. В народното съзнание то има както характеристиките на Робин Худ и Чавдар войвода, така и неблаговидната слава на кърджалиите и даалиите. За първото свидетелства казаното от Петър Манджуков в книгата му „Предвестници на бурите“: „Разбойничеството е груба физическа реакция против насилията на държавата и властта, проява на нагона за свобода чрез импулсите на инстинкта за самосъхранение“. За второто свидетелства народната памет: и днес още за някого като се каже „голям хайдук“ се разбира именно „голям разбойник“.
Особено силно разбойничеството на българските територии се разраства в периода 1924-1925, когато се превръща в истинска напаст за населението и държавата. За това способства неспокойната, екстремна дори политическа обстановка в страната – превратът на 9 юни 1923, избухналото Септемврийско въстание през същата година, негласния бойкот срещу новата власт по места, атентатът в храма „Света неделя“ („Свети Крал“) на 16 април 1925 година. Той е дело на дейци на Българската комунистическа партия, която по онова време все още държи курс на въоръжена борба и на изостряне докрай на конфликта с централната власт. На това време е посветена и книгата на Андрея Илиев „Последните войводи“, в която той разглежда дейността на разбойнически главатари в Хасковско и Провадийско, заигравали се същевременно с комунистическите идеи.

В Хасковско войводата-разбойник, ограбвал и убивал в името на комунизма, се нарича Митю Ганев. Тръгнал по нелегалните друмища от малък, в последните години от своята криминална кариера той се присъединява към върлувалата по този край комунистическа въоръжена чета с гръмкото название „Политическа чета „Христо Ботев“. Бързо се превръща в неин лидер като набезите ѝ са повече разбойнически, прикривани зад благовидната идеологическа реч за класова борба и наказание над народните изедници. В Провадийско с такава незавидна слава се окичва Апостол Каишев, прочул се с прякора Курдоолу, който също търси връзки с комунистическите организации. Краят и на двамата войводи е печален – убити са, като краят на Курдоолу е особено безславен, тъй като бива унищожен чрез предателство от двама свои помагачи.
За разбойничеството, за политическите му заигравки, за мерките на тогавашната власт, за продължението му в съвременните български дни – на това е посветено изданието на предаването „Премълчаната история“ на 1 юли 2015 година. В него ще участват Андрея Илиев, написал книгата „Последните войводи“, вещ изследовател и познавач на темата, Милен Русков – автор на романа „Възвишение“, чиято нова книга е посветена именно на този трагичен период от българската история, и Валентин Събков, историк и експерт по състава и дейността на Вътрешната добруджанска революционна организация.

Чуйте предаването

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Последните войводи – разбойничество и политика в Царство България през 20-те години на ХХ век

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Човекът с голямото сърце...

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР