Едва ли някой ще оспори, че първото и задължително условие за пълноценно вписване, приобщаване и реализация на човек в едно общество е усвояването на езика, чрез който членовете му общуват. Отнесено към конкретната реалност, която преживяваме с големия брой вече пребиваващи на наша територия чужденци и неизвестния брой на тези, които се очаква да пристигнат, това очевидно твърдение поражда ред въпроси. Кои от пребиваващите временно или постоянно у нас имат право на обучение по български език, кои институции трябва да осигурят обучението им, колко трябва да трае то, по какви програми и учебници, с какви преподаватели. Реално обучават ли се и как в момента децата и възрастните, които наричаме най-общо „бежанци“. Освен право, усвояването на езика на страната, дала им подслон, не трябва ли да бъде и тяхно задължение. Впрочем, дали се справихме с изучаването на българския език и от нашите съграждани, с която делим територия и история от векове? Въпросите едва ли ще получат удовлетворителен отговор, но сме длъжни да ги задаваме настоятелно, преди да е станало твърде късно. Доц. Катя Исса, дългогодишна преподавателка по български език на чужденци, конкретизира въпросите със своя личен опит и пристрастност към каузата за успешния диалог между хората от различни нации и култури. От Анна Андреева, директор на Дирекция „Социална дейност и адаптация” в Държавната агенция за бежанците, очакваме достоверна информация за наличната или отсъстваща система за включване на чужденците в обучение по български език.
• Езикови справки по радиото: „емигрант”, „имигрант”, „мигрант”.
13 октомври
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
