Унгарските събития през 1956 година и тяхното българско ехо

1956 година е една от може би най-ключовите в развитието на източноевропейските страни, попаднали в зоната на влияние на Съветския съюз. Тогава в Москва се провежда прочутият ХХ конгрес на КПСС, на който Никита Хрушчов изнася известния си доклад за „култа към личността” към Сталин и допуснатите, според доклада, извращения в строителството на социализма. В България се провежда Априлският пленум, който впоследствие се превръща в казуистичното алиби на Българската комунистическа партия и „лично на другаря Тодор Живков” при твърдението, че ако в СССР перестройката тепърва започва, у нас тя е едва ли не приключила, защото била начената още през 56-а. Но като че ли най-радикалните и взривяващи социалистическия лагер събития се случват в Унгария, където народът - взривен от репресиите на държавна сигурност, се вдига на въстание след спонтанна студентска демонстрация. Въстанието трае от 23 октомври до 10 ноември, обхваща цяла Унгария. Правителството пада, начело на страната застава умереното партийно крило начело с изключения преди това от редовете на Комунистическата партия Имре Над (Имре Наги). Всичко това обаче не се харесва на тоталитарна Москва и руските танкове навлизат на унгарска територия. В последвалите боеве губят живота си над 2500 унгарци и близо 500 съветски войници, а около 200 000 емигрират от страната. Имре Над е обесен заедно с още четирима свои съратници, а други членове на неговото правителство и представители на мекото крило в унгарската комунистическа партия са осъдени на различни срокове затвор. Така - заедно с вълненията в ГДР през 1953 година и горянското движение в България в периода 1947 до 1956 г., Унгарската революция срещу тоталитарния режим по съветски образец се явява един от първите опити на народите от Източна Европа да отхвърлят игото, наложено им от Кремъл. Забележителното обаче е, че - за разлика от горяните в България и от Берлинското въстание от 16-17 юни 1953 година, тя приковава вниманието на целия свят, в Западна Европа и особено във Франция лявоориентираната интелигенция се разцепва по отношение на нея - едни я броят за контрареволюционен преврат (Жан-Пол Сартр, Симон Бовоар, Луи Арагон), други – за справедливо народно въстание (Албер Камю), Съветът за сигурност приема резолюция, с която осъжда действията на СССР (резолюцията не е подкрепена от Москва), а три страни – Испания, Нидерландия и Швейцария, в знак на протест отказват да участват на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, тъй като не желаят техните атлети да се съприкосновяват с атлети от страната на агресора.
Години по-късно 23 октомври вече е национален празник на Унгария и точно това е поводът да се обърнем с лице към унгарските събития през 1956.

Гости в студиото са Дьорди Димитров, директор на Унгарския културен институт в София, проф. Пламен Цветков, автор на книга за Унгарската революция, и Марин Георгиев, поет, писател и публицист, един от най-познатите български автори в Унгария. Ще се свържем с доц. Пламен Дойнов от Нов български университет, с когото ще говорим за българските реакции на унгарските събития.