Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Българското патриархално семейство”: Власт, закон, йерархия

Снимка: Държавна агенция „Архиви“, Видин
Според идеалния модел на задружно съжителство, труд и отношения, членовете на голямото патриархално семейство са подчинени на строга йерархия. Тя се утвърждава от вярванията, в обредите и фолклора, от общественото мнение, а в по-късно време – и от правото и политиката. В този модел светът на мъжете и светът на жените са ясно разграничени. Мъжкото е доминиращо, то е правилното, доброто, дясното, женското е слабото, грешното, лявото. Мъжът оре и сее, жената готви, пере, тъче и шие, мъжът представя семейството пред властите и в общността, жената ражда и се грижи за децата и болните. Дори на трапезата мъжете и жените седят от различни страни. Макар че многобройни свидетелства разказват за житейски ситуации, в които жени поемат мъжките задължения и роли, според общия модел е важен родът, а родът върви по мъжка линия, името и имуществото на рода се предават на синовете, жените се разменят между мъжките родове, за да ги продължат, раждайки мъжки рожби. В някои диалекти роднинството по мъжка линия се нарича „дебела кръв“, а по женска – „слаба кръв“. Влизайки в новото семейство, жената губи своето име и приема мъжовото. Възрастта е другият важен критерий за подреждане в йерархичната стълбица на традиционното семейство, в която възрастният, опитният е най-високо. В аграрното общество на предмодерността, което оцелява и се възпроизвежда, повтаряйки умението на предците, младите са зависими имуществено, но и житейски и морално от възрастните. Така те задълго остават „деца“ при своите родители. В същото време самото детство не се приема за нещо значимо, макар че децата са считани за дар и богатство за рода. Още от малки те се включват в трудова дейност и се подготвят за бъдещите си роли на мъже и жени. В предаването участват доц. Анна Лулева, доц. Анелия Касабова и гл. ас. Мария Маркова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН,  доц. Таня Бонева, дългогодишна преподавателка в СУ и доц. Мария Китанова от Института за български език.

10 декември


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54