Снимките от миналото са свидетелства, от които черпим информация за онова, което се е случило и за хората, които са го случили. Да не забравяме, че портретът на Васил Левски, рисуван от Георги Данчов-Зографина, въпреки че той е познавал Апостола, се крепи на една фотография, разпространена, между другото, от имперските османски власти, когато са гонили Джингибито из пределите на султанството. Левски има седем познати снимки, направени някои в Белград, други в Букурещ, някои от българин – Иван Стоянович, други от румънец – Карол по де Сатмари, и благодарение на тях иконопиството на лика на Дякона се е превърнало в може би най-разпространеното художническо занятие. Но съществуват и много други снимки от миналото, на които са съвсем всекидневни хора с носиите си, с особената си нагласеност за фотото, които ни казват много за нравите, съдбите, а понякога и за клетвите български.
Първата съхранена фотографска снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка си. Фотографията вероятно е направена от българина Анастас Йованович. За съжаление, цялостна окомплектована история на развитието на българската фотография липсва, има само отделни публикации, които обаче не дават онзи така необходим плътен поглед върху структурирането и движението на фотографското изкуство. Това е една от причините предаването „Премълчаната история“ да се обърне към българската фотография, към нейното реализиране в тукашните условия, към пионерите и техните последователи, заложили по-нататъшното ѝ състояване. За тази цел в студио 38 на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио за това говорят доц. Петър Абаджиев от Нов български университет и Цветан Томчев – изследовател на историята на фотографията в България, преподавател в Нов български университет.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
