На 18 февруари се откри в галерия „Сердика“ към Министерството на културата впечатляваща фотоизложба: „Места и лица от Родопите и Беломорието. Крум Савов (1882-1949)“. Изложбата, както личи по заглавието, представлява фотоси на фотографа („кадърджията“ както са го наричали неговите „модели“) Крум Савов, правени в началото на ХХ век в Централните Родопи и Беломорието (тогава все още в рамките на Османската империя). Снимките са уникални, запечатали са знаменателни моменти от историята и бита на тези места – комитаджийски чети, полкове (по време на българското настъпление през Първата балканска война 1912), сватби, покръствания на помашкото население, трудови дейности и фолклорни празници. Изобщо едно безценно богатство, което благодарение на Държавния архив - Смолян, Историческия музей - Асеновград и Регионалния етнографски музей - Пловдив и с безценните усилия на фотографа Иво Хаджимишев, музейните и архивни работници Зоя Начева, Коста Начев, Ангел Янков, Елена Стоянова, Мина Христемонова, Роси Бикова и с безкористната финансова помощ на дарителите за осъществяване на изложбата и каталога към нея семейство Нели и Робърт Гибсън, намери своята публика в галерия „Средец“ и събра възторжени акламации на професионалисти-фотографи, историци, етнолози, архивари, фолклористи, народопсихолози и други културни дейци.
Тъкмо за тази изложба говорим в предаването „Премълчаната история“ на 24 февруари 2016 г. Личността на Крум Савов е в центъра, но не само – може би най-важни са запечатаните на снимките живи хора, чиито неподправени образи благодарение на модерната техника достигат до нас след повече от 100 години. Срещаме се с един край и неговите жители, запазили по онова време все още автентичните си обичаи, вярвания, предразсъдъци и суеверия, едно от които е например, че не бива да заставаш пред фотоапарата, защото снимката ще открадне душата ти. Крум Савов се е преборил с тези архаични представи – къде по-успешно, къде не чак толкова, но във всички случаи ни е оставил оригинално свидетелство за онова време и неговите обитатели. Та тъкмо за времето и обитателите му говорихме в предаването с: фотографа-артист Иво Хаджимишев, етнолога д-р Иглика Мишкова, Зоя Начева, директор на Държавния архив - Смолян, и Михаил Груев, директор на Държавната агенция „Архиви“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
