Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Български език за децата в чуждестранните училища у нас

Снимка: архив
Както е добре известно, в училищата към чуждите посолства в София учат и български деца. На фона на общото число ученици в средните училища у нас, те не са малко. Получават ли тези българчета обучение по роден език и култура и кой би трябвало да им го осигурява. Държавата в лицето на МОН изглежда няма мнение по въпроса – вместо отговор на нашето запитване, от Министерството получаваме писмена справка за необходимите приравнителни изпити за признаване на образование или завършен клас.
Каква е реалната картина. В повечето от чуждестранните училища – немското, англо-американското, френското „Виктор Юго“, български език, литература, история и култура се изучават, при това не само от българчетата, такава възможност имат и децата с различен произход. Часовете по български са включени в програмата на училищата и не се заплащат допълнително. Макар че обхватът, методиките и целите на обучението по български в тези училища са различни, водеща е идеята, че изучаването на майчиния език е неотменна част от модерното образование, съобразено с интересите на учениците, техния психологически комфорт, възможност за продължаване на образованието и реализация в съвременния свят.
Изключение прави училището към руското посолство, където часове по български език няма и засега не се предвижда да има. Според интервю на директора на училището Андрей Вениаминович за в. „Русия днес“ в училищата към посолствата, които работят по руските образователни програми, не е предвидено изучаването на езика на страната, в която действат те. В момента в колектива от учители и техните семейства няма лингвист, владеещ български, а в училището българският език би могъл да се преподава само като избираем предмет с щатни преподаватели, а не като допълнителни частни уроци на външни преподаватели (става въпрос за това, че доскоро родителите на българските деца сами са организирали допълнителни платени занимания за децата си по български с външни преподаватели, което вече нямат право да осъществяват на територията на училището).
Това са фактите, остава въпросът, който ще продължим да задаваме в рубриката „Всичко за образованието“ – имат ли право на обучение по роден език децата от чуждестранните училища у нас и кой би трябвало да им го осигури.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54