Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Българският език по света

Карта на българския език на ново място по света на Института за български език, БАН

Парадоксално или логично ви изглежда, но говорещите български на българска територия прогресивно намаляват за сметка на „българоезичните” по света. Като започнем от нашите сънародници на Балканите, останали извън пределите на родината, българските преселници в Бесарабия, икономическата и политическата емиграция в Средна Европа и Америка и стигнем до последните продължаващи преселения на българи по всички континенти, родната ни реч се чува и в най-далечни кътчета на Планетата. Понякога хората, които говорят български, не се наричат българи - грях за това има политиката на балканските ни съседи. Други пък, които пазят диалекта, наследен от дедите им и превърнат в нов книжовен език в средата на ХХ век, с гордост се наричат българи. Ситуации много, говори различни, но езикът е един - български. Общото за него е, че далеч от родната земя, той става език за домашна употреба, често се изпъстря с думи от местния език, става все по-труден за децата, родени в чуждоезикова среда. В същото време интересът на потомците на българските изселници и новопристигащите емигранти към родното слово и култура се засилва. Остава ние тук и особено отговорните за това институции да поемем протегнатата с обич ръка. За това разговаряме с доц. Ана Кочева от Института за български език, авторка на картата „Българският език на ново място по света”.
• Езикови справки по радиото: алоними, омоними, пароними, псевдоними и т.н. „-ними”.
• Забравете тази дума - от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54