Народният театър „Иван Вазов“ е един от националните културни институти на България и следователно всичко, което се случва в него, може по някакъв начин да бъде възприето като отражение на онова, което се случва в обществото. Да не забравяме, че още при самото му откриване театърът става място и повод за криза – освиркването на цар Фердинанд през 1907 г., с което студентите посрещат главата на тогава все още Княжество България, дава на блюдолизците на владетеля възможност за крути мерки – закриване на Софийския университет за една година. Театърът обаче се превръща в един от стълбовете на българската култура в началото на века, като негови директори в онова време личат имената на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. На неговата сцена се изявяват едни от най-блестящите български артисти, Гео Милев подготвя там своя спектакъл „Мъртвешки танц“, който, за съжаление, се оказва прекалено авангарден са консервативните вкусове на тогавашната публика. Да не забравяме също, че именно от Народния театър тръгва превърналият се в главен театрален метод и състояние на модерния, възвисяващия театър – режисьорския. Неговото начало слага днес, за жалост, напълно забравеното име на Хрисан Цанков – роденият в Оряхово влюбен в театъра български интелектуалец, ученик на Макс Райнхард, който прави първите стъпки за истинска театрална режисура на българска сцена. Прочее, не бива да се учудваме, че неговото име е забравено – той е брат на проф. Александър Цанков, „кръволока Цанков“, както го пишеха в социалистическите учебници по история, все още владеещи съзнанието на мнозинството от българското население, включително умни и учени люде. Името Хрисан Цанков дълго време беше име-табу и това го изпрати в дълбоките дебри на колективното безсъзнателно. Излизането на книгата на проф. Виолета Дечева „Кризите на Народния театър“, в които обръща внимание на колизиите в този национален български културен институт, обаче ни припомниха, че в края на 20-те години на миналия век режисьорът-първопроходец Хрисан Цанков пише също такава статия, озаглавена почти по същия начин – „Кризата в Народния театър“. 45-те години от неговата кончина, както и монографията на проф. Дечева са мотивът броят на предаването „Премълчаната история“ на посветим на кризите и личностите на Народния театър, да изтупаме от тях дебелия прах на забравата и да ги представим пред широката публика в светлината на тяхното интелектуално и историческо величие. Длъжни сме да го сторим, защото ако забравяме темелните имена от историята на българската култура, значи ще забравим и самата култура, превръщайки се в безкултурни, безсловесни и безпросветни троглодити и трилобити. А никой не иска да бъде такъв троглодит и трилобит, нали?
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
