Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Димитър Добрович - неизвестният български художник

Снимка: архив
Има и такива моменти в разгръщането на знанието - от дълбините на историята изведнъж изскачат имена отдавна забравени, някои дори неизвестни, а в същото време са ключови за развитието на конкретна социална област. В случая с Димитър Добрович областта, в която той - ако не оказва влияние, поне повдига самочувствие, е тази на изобразителното изкуство. Художникът е роден през 1816 г. в Сливен (макар някои изследователи да приемат за рождена година 1813) и по този повод на бял свят се появиха няколко изследвания, посветени на живота и творчеството му. Дори се разрази спор: е ли Димитър Добрович един от представителите на школата на романтизма, ако и не от толкова известните - както твърди доц. д-р Ружа Маринска от Нов български университет, или е по-скоро второразреден имитатор, по мнението на изкуствоведа от Софийска градска художествена галерия д-р Пламен Петров, или пък - както изтъква проф. Ангел Валентинов Ангелов от Югозападния университет „Неофит Рилски”, е сред множеството художници в Рим, които задоволяват вкусовете със своите произведения на все по-усилено нахлуващите във Вечния град туристи от картини-сувенири. Което е всъщност причината Димитър Добрович да има много създадени копия на картини от Рафаело, Карачи, Гуидо Рени и др., но в същото време и представяне на италиански селянки и селяни от областта Романя и Кампания в един идиличен, аркадийски маниер. Така или иначе, факт е, че когато художникът се връща в България през 1893 г., с появата си той изненадва тогавашния български артистичен елит, особено проф. Иван Шишманов - смаян, че в културната Италия и живял и работил в пълна неизвестност художник, по произход българин. Разбира се, трябва да отчитаме, че той се е учил да рисува не в България, а най-напред в Цариград, после в Гърция преди да иде в Италия. В Гърция дори печели няколко национални награди (ако приемем известията за достоверни), в Италия пък участва за малко в отрядите на римското опълчение през 1849 г., по време на Пролетта на народите. Но всъщност и това не е докрай установено.
Та тъкмо да се провери за кои моменти от живота на художника може да се твърди нещо със сигурност, къде знанието ни от фактологично естество не достига и къде направо влизаме в сферата на хипотезите и несигурните предположение в предаването „Премълчаната история” на програма „Христо Ботев” сме поканили на двама от занимаващите с проблема „Димитър Добрович” - проф. Ангел Ангелов и д-р Пламен Петров. С тях заедно ще се опитаме да отсеем истината от фантазиите.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54