Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жените в българската история: Възраждането и след него

Част от корицата на книгата „Робини, кукли и человеци” на Надежда Александрова
Българската история не е много справедлива към жените – в съзнанието ѝ те присъстват повече с прочутия стих на Христо Ботев: „Пейте, робини...”, отколкото с възторженото Вазово: „дружините наши, опръскани с кърви”. Тази нагласа има дълбинни психически основания, крие се в „колективното безсъзнателно”, по израза на Карл Густав Юнг, но сега ние няма да ѝ обръщаме конкретно внимание, понеже ще сторим друго: точно на 8 март в предаването „Премълчаната история” ще се опитаме да надникнем зад парадните ѝ страници, за да видим как жените, българските жени, се вписват в нашата история. Без съмнение, трайно и паметно, не случайно Зорница София спретна филм за Румена войвода. Оставяме настрани художествените му качества, отбелязваме просто факта, че сякаш идва време, в което българската история в нейните женски персонални измерения се превръща в обект на внимание и научен интерес. В тази връзка не мога да не спомена излезлите напоследък книги: „50-те най-влиятелни жени в българската история” и „Първите дами на царска България” на Цветана Кьосева; „Жени, пол и модернизация в България 1878-1944” и „Женско движение и феминизми в България (средата на XIX - средата на XX век)“ на проф. Красимира Даскалова; „Робини, кукли и человеци. Представи за жените във възрожденската публицистика и в прозата на Любен Каравелов” на Надежда Александрова... Жената се превръща в център на историческото изследване, но сякаш все още не се е превърнала в субект на историческото действие, макар че – ако вярваме на думите на германския журналист Артур фон Хун, отразявал Руско-турската война през 1877-1878 г. и Сръбско-българската през 1885 г., когато войските на крал Милан нападат Княжеството, единственият мъж в цяла София се оказал... г-жа Каравелова (фон Хун я нарича Катинка, не Екатерина). Така че нито бива да пренебрегваме, нито сме в правото си да неглижираме ролята на жените в българската история, ето защо 8 март се оказва сполучлива дата да поправим това недоглеждане и да посветим предаването „Премълчаната история” тям, на по-добрите и свестни представител(к)и на човечеството. За тази цел в Студио 38 на Националното радио сме поканили д-р Надежда Александрова, главен асистент в Софийския университет, за чиято книга стана дума по-горе, д-р Мария Калинова, главен асистент в СУ, и проф. Николай Аретов от Института по литература към БАН.


Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54