Отдавна думата „приоритет“ не прави впечатление на никого у нас. Доста занемарени от институциите и властимащите области от живота на страната ни бяха наричани с нея без това да си проличи на практика. Та и образованието отколе е приоритет на думи. В действителност тази жизненоважна не само за всички ни като нация, но и за всеки от нас сфера все не може да се дореди до реалната и ефективна грижа, от която се нуждае. Не че няма хора, които знаят какво трябва да се направи. Не че липсват примери и модели от цял свят. Не че няма ентусиасти, които със сизифовски усилия се опитват да помръднат тежката машина, заседнала на място от десетилетия. Защо тогава разумните действия в областта на образованието се броят на пръсти, а жадуваната реформа явно ще надживее и внуците ни, ако все още са тук. Защо добрите намерения не се превръщат в политика с ясни цели, очаквани резултати и адекватен регламент. Как се изграждат самостоятелно мислещи, активни, знаещи и можещи личности с авторитарна по същество класно-урочна система от 19-и век и с учебни програми, непомръднали от десетилетия. Къде умират светлите идеи и реформата се превръща в безсмислени стратегии, показни „мероприятия“ и ентусиазиран бяг на място. На гърба на децата ни, които продължават да зубрят „знания“, които няма да им служат за нищо, на гърба на учителите, притиснати от забрани, нереални изисквания, безумни учебни програми и учебници. На гърба на родителите, които трябва да компенсират липсите и изкривяванията на формалното образование с паралелно неформално, платено, разбира се. В навечерието на парламентарните избори Националната мрежа за децата и Институтът за прогресивно образование събраха представители на всички основни политически партии и коалиции на дискусионен форум „Образованието – диалог за бъдещето тук и сега“. За да чуем отново, че образованието е „основен приоритет“… Дали обаче смелите планове за реформа на средното образование ще се въплътят в реална политика. Не зная останаха ли оптимисти по темата, но в полза на реализма в рубриката „Всичко за образованието“ с Мариана Банчева, директор „Образователни политики“ в Института за прогресивно образование, обсъждаме какво убива добрите намерения за дълбоки преобразувания в средното училище.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
