Когато се оплакваме, че днешните поколения не четат книги, дали сме наясно, че любовта към четенето системно и методично се убива в самото училище. Чрез безумния начин, по който се „преподава“ литература, чрез списъците със задължителни автори и произведения, чрез учебните програми по литература, които не са нищо друго, освен пак списъци със задължителни автори и произведения, толкова обемисти, че през тях се „минава“ бегом, чрез порочната система на изпитите, частните уроци, „темите“, наукообразните литературни анализи, които децата често наизустяват, защото са много далеч от техните възможности… Възмутителното е, че това се знае, че е така от десетилетия и че нищо съществено не се променя. Просто се „премества“ един автор или се „изважда“ някое произведение, колкото да се разбуни обществеността, загрижена за патриотичното възпитание, с което училищната литература се свързва най-вече. И така прекрасните четива на нашите и световните класици не само че остават непрочетени, но и са отхвърлени от травмираното съзнание на младите. Що се отнася до съвременната литература… тя почти отсъства от програмата, не остава време. А литература продължава да се пише, качествена литература, близка до съвременното дете. Ако има щастието да расте в семейство, в което се чете, то с радост „поглъща“ незадължителните книжки. Ако ли не – се присъединява към онези полуграмотни нечетящи млади, за които толкова се тревожим. Дали това може да се промени – с голяма вероятност, ако системата допусне, че целта на обучението по литература е да се подготвят читатели, а не да се предадат точно определен пакет знания. Ако децата бъдат научени как да четат и разбират едно произведение, те ще могат да разберат и да разсъждават и върху всяко друго. Начини за това са измислени отдавна, а и нашите учители са достатъчно изобретателни. Просто трябва да им се даде свободата да го направят. За това разговаряме в рубриката „Всичко за образованието“ с Ангел Игов – писател, преводач и баща, един от участниците в организирана неотдавна от Националния център за книгата – НДК дискусия за задължителната литература в училище.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
