Двата противоположни въпроса имат еднакъв отговор с единствената разлика, че това, което липсва напълно, не достига или е в излишък в системата на средното ни образование, е същото, което би привлякло и задържало млади и качествени преподаватели в професията.
(Не)значимите постижения на учениците и (не)желанието им да се усъвършенстват и да следват положителни модели.
(Липса на) автономия на училищата и свобода на планирането според равнището и необходимостта на конкретните ученици.
(Не)достойно заплащане за качествена работа.
(Не винаги) налична подкрепяща среда в училище – от ръководството на училището, наставник и колеги.
(Недостатъчно) гъвкав достъп до учителска правоспособност от успели в своята област и силно мотивирани да работят с деца специалисти и завършващи студенти.
(Недостатъчно) ясни перспективи за професионално израстване и усъвършенстване.
(Недостатъчно) полезни и отговарящи на потребностите на учителя допълнителни обучения и специализации.
(Прекалено много и не)рационално водена документация.
(Не)достатъчно високи критерии и стриктен подбор на мотивирани и подготвени хора за учителска работа.
(Не)достатъчно признание на значимостта и ценността на учителската професия…
Това са основните изводи от анализа на опита на фондация „Заедно в час“ и учителите, включени в програмата ѝ от 2011 до 2017 г. в близо 100 училища на територията на 10 области в България, както и на анкета сред повече от 400 учители от цялата страна. Те са обобщени в „Бяла книга“ с добри практики за привличане, подбор, обучение и задържане на качествени и мотивирани преподаватели в средното училище. Книгата беше представена на кръгла маса, организирана от „Заедно в час“ и Синдиката на българските учители и с участието на министъра на образованието и науката. Автентично, свободно и емоционално беше участието на млади учители с техния опит и препоръки, което внесе в срещата така необходимия оптимизъм за бъдещето на учителската професия.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
