Две западноевропейски страни са във фокуса на българското художествено образование в края на XIX - началото на ХХ век и те са не Франция и Великобритания, както би могло да се очаква, а Италия и Германия. Особено два града заемат ключово място в това естетическо обучение – в Италия Торино, центърът на Пиемонт, в Германия – Мюнхен, столицата на Бавария. Това определено ни изправя пред въпроса дали по някакъв начин тези три исторически факта: Франция и Великобритания като не чак дотам предпочитани дестинации, Италия като желана и Германия дори като още по-желана не оформят в българското изобразително изкуство определени развития, които и се разминават, и се успоредяват с европейските и световни процеси. Отговор на този въпрос търсим с д-р Анжела Данева, преподавател в Нов български университет, и д-р Владимир Димитров от същия университет. Дойде реч също за един прочут български художник, чийто 200-годишен юбилей повдигна спорове сред изкуствоведските среди – Димитър Добрович от Сливен, учил в Гърция и Италия и почти целия си творчески път прекарал в Рим. Наскоро в НБУ беше издаден сборник с изказвания от конференцията, посветена на художника. Целта на това издание на предаването „Премълчаната история“ е да се покаже как българските художници и се учат, но и творчески претворяват наученото от своите учители, превръщайки се на свой ред самите в учители и образци. Нещо, което непрестанно трябва да напомняме, а не да се задоволяваме с мисълта, че българското изкуство било вторично. Нищо подобно, историческото му развитие показва други неща: едно истинско съзидателно развитие, мощно и гениално.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
