Въпросът в случая е – имат ли животните подобни на нашите вкусови усещания, как възприемат вкусовете и проявяват ли лични изисквания към менюто си. Ако трябва да го кажем с две думи – и да, и не. Някои животински видове доста се доближават по начина си на хранене до нас (познайте кои), други не притежават рецептори за всички познати нам вкусове, тъй като консумират специфични храни, трети имат вкусови рецептори по краката и мустаците – разнообразието е огромно. Със сигурност обаче немалко животни са склонни също като нас да прекаляват с вредни за здравето им продукти, доставени им, разбира се, от „разумни“ двукраки доброжелатели. Затова пък има и хора, които солидарно консумират, редовно или спорадично, някои лакомства от менюто на пернатите и косматите обитатели на планетата. Това разбираме от д-р Марио Лангуров от Националния природо-научен музей, еколожката Росица Любенова от екологично-образователния център на софийския зоопарк и от гледачите на приматите в зоопарка Соня Геновска и Георги Занев. Със свои изявления се включват още папагалът Бюти и прасенцето Джорджи.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
