Името на писателя Георги Марков, отровен с чадър от българските комунистически тайни служби на 7 септември 1978 г. и починал 4 дни по-късно, се превърна в символ на българското дисидентство през последните години на 21 век. Което е донякъде странно, защото в годините преди бягството си Георги Марков е сред любимците на режима, галеник на Първия държавен и партиен ръководител, споделял ловните му подвизи заедно с богатите трапези. Прочее, може би точно това е една от причините неговите „Задочни репортажи за (задочна) България“ (така в действителност е първоначалното заглавие на знаменитата му книга) да звучат така истински, така изтънко да познават и описват нравите на комунистическата върхушка. Но за да се получи този правдив разказ, без съмнение са нужни компромиси, преглъщания, спотаявания, премълчавания… С други думи, фигурата на Георги Марков може би не е така еднозначно антикомунистическа и съпротивителна на режима, по-скоро е двойствена, сложна, комплицирана и комплексна и точно това се е опитала да покаже в своята книга „Снимки с познати“ проф. Инна Пелева от ПУ „Пайсий Хилендарски“. В своя изключително интересен, четящ се като роман историческо-литературен труд, проф. Пелева разгръща освен личността на Георги Марков също и други емблематични интелектуалци (и не само) от епохата на развития социализъм – Цветан Стоянов, Йордан Радичков, Тончо Жечев, Христо Друмев… Едно изследване, което с внимателно четене на документи и произведения изправя пред нас един противоречив образ на амбициозен писател, стремящ се към литературна слава не само в социалистическа България, а и по целия свят. И всичко това като мотив за постъпките му от всякакво естество – и компромисни, и непримирими. Та тъкмо тази сложна персона на българския интелектуалец в годините на Народна република България, видяна през не по-малко сложната персона на писателя Георги Марков е тема на предаването „Премълчаната история“ на 21 февруари 2018 г. Гости в студиото са проф. Инна Пелева и д-р Тони Николов – един от най-ревностните изследователи и пропагандатори на творчеството на Георги Марков в различните му проявления – есета, романи, драми…
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
