Според скорошно проучване профилът на днешният български учител е: жена, над 50 години, с висше образование. Още по-точно казано 84% от учителите са жени и няма признаци съотношението да се промени в близко бъдеще. С огромно уважение и признателност към дамите, които самоотвержено и достойно поемат тежестта на образоването и възпитанието на децата ни в почти невъзможни за нормална работа условия, все пак трябва да кажем, че слабото мъжко присъствие в училище има своите сериозни минуси. От една страна отношенията в учителския екип, колкото и да са колегиални и културни, се развиват в плоскостта на женското общуване, лишено от мъжкия контрапункт. Що се отнася до учениците, отсъствието на положителни мъжки модели на поведение и житейска позиция, особено за момчетата, е пропуснат шанс да следват реален пример, а не просто да изпълняват предписания за градивно поведение. Едва ли само заплащането обяснява непривлекателността на учителската професия за мъжете у нас. Според психолога Горян Воденски, педагогически съветник в 31 СУЧЕМ в София, израснали и възпитани в предимно женска среда, младите хора свикват с представата, че учителстването е женска работа. От значение е също и че мъжете се нуждаят от успехи в по-краткосрочен план, докато плодовете от труда на учителя се виждат след години и тук търпението и отдадеността на жените са огромно предимство. Докато не се намерят ефикасни начини за привличане на мъже към учителската професия, липсата на баланс между половете би могла да се компенсира с решения на училищно равнище – като се търсят и представят на учениците положителни примери за мъжко поведение или като се поверяват някои от „съпътстващите“ длъжности на представители на дефицитния пол.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
