И това символизира многоликата красавица роза. Пристигнала от приказната Персия, тя превзема сърцата, ритуалите и бита на древните гърци. Те я свързват с божественото, с Афродита и Дионис, възпяват я в стихове. Римляните възприемат с готовност техните обичаи, а когато към Империята започват да се стичат богатства от новоприсъединените земи, розата става задължителна част и израз на изтънчения разкош, в който заживява градската аристокрация. Розата е навсякъде – с нея обкичват героите, украсяват залите и трапезите, ароматизират ваните и постелите си. Това увлечение кара морализаторите от епохата да укоряват съвременниците си, че вместо жито отглеждат рози и се радват на излишен лукс. Не е чудно, че ранното християнство отхвърля култа към розата като израз на разгулния и разточителен живот. През Средновековието обаче тя разцъфтява в градините на европейците, отглеждана заради красотата и приписваните ѝ лечебни свойства. Навлиза в религиозния култ и светската литература.
В най-известното и типично средновековно произведение от 13-и век „Роман за розата” тя символизира Дамата – нежната и невинна девица, свежа розова пъпка, към която се стреми влюбеният, или разцъфтялата жена, обладана от напористия ухажор. Красивата, но и безмълвна жена-роза продължава да населява европейските литературни произведения и няколко века след това. Името на розата, макар и споменато само в заглавието и в едно изречение в края на известния роман на Умберто Еко, присъства със своя мистериозен чар и дотолкова интригува читателите и зрителите на едноименния филм, че авторът написва специално обяснение за него. Ще го чуете в края на предаването, което осъществихме с безценното участие на проф. Виолета Герджикова, доц. Александър Николов, проф. Стоян Атанасов и спомена, запазен в един стих от Хораций.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
