Дори и да няма такова глаголно време в богатата ни глаголна система, то би било най-подходящо, ако говорим за близките и по-далечните перспективи на българистиката извън границите на страната ни. Защо ли? Защото, за да е сравнително ясно бъдещето, трябва да се направят някои неща днес. Българите от различни поколения, живеещи тук или далеч от Родината, трябва да са наясно кой и какво може и трябва да направи, за се изучава български език, култура, история, литература в чуждестранни висши училища. Дължим го на историята си, на прекрасния език и съвършената азбука, създадена по негова мярка, на талантливите хора на науката и изкуството, чиито творби заслужават да бъдат редом с постиженията на другите народи. Дължим го на децата си, които заслужават да общуват с връстниците си по света на равна нога. Дължим го и на шепата истински познавачи на езика и традициите ни в чужбина, които десетилетия поддържаха българистични центрове и катедри на високо равнище и благодарение на които немалко чужденци „откриваха” страната и езика ни. Спасяване според конюнктурата или целенасочено развиване на центровете по българистика желаем и как може да стане това – разговор с проф. Лора Тасева, председателка на Съвета за чуждестранна българистика при УС на БАН, проф. Раймонд Детрез, преподавател в университета в Гент, проф. Роланд Марти и проф. Игор Калиганов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
