Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Науката таксономия

Птицечовката е единственият оцелял представител на семейство Птицечовкови и на рода Птицечовки.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Днес се навършват 241 години от смъртта на бащата на тази научна област, която до ден днешен се опитва да класифицира огромното богатство на живия свят – шведът Карл Линей. По какво се различават според тази наука в нейното модерно каталогизиране империя, царство и надцарство, семейство, клас, разред и род в познатата досега фауна? Защо напоследък редица учени настояват за преосмисляне на някои таксономични категории, основната от които остава биологичният вид? Как разгадава съвременната систематика на организмите парадокси на живота от рода на птицечовката, птицата киви и мадагаскарската ръконожка-лемур, известна със странното име „ай ай“?
В разговора със зоолозите от Националния природонаучен музей при БАН Николай Симов и Марио Лангуров търсим повече яснота в загадъчните дебри на класификационната наука.  

Коментарът на техния колега Стоян Лазаров за странното на пръв поглед наименоване на повече от десетте вида паяци, открити от него, добавя любопитни подробности по темата за таксономията, смятана от мнозина изследователи за висш пилотаж в научните дирения.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54